Гайтани вежди, снага топола

 

"По стъпките ми вредом никне жълта злоба"

Яворов

 

Понеже днес е събота и имам рожден ден, ползвам правото си да напиша тази колонка.

В нея няма да стане дума за това каква торта ще има /а и кой ще излиза от нея/, а за трудното раждане на един сайт, който празнува днес първите си седем.

Искам с големи букви да подчертая благодарността си към Найден Найденов /Hixxtam/ за това, че създаде Хулите. Не знам какво бихме правили, ако този сайт не съществуваше. Най-страшният кошмар на цялата администрация са ония седемнадесет дни без Хули през лятото на 2008-ма.

      Откъде започна всичко?

През лятото на 2002-а година Буквите станаха много посещаван сайт за онези стандарти. В него месечно се публикуваха над 100 произведения. Това доведе естествено до проблеми с хостинга /не можеха да ни държат безплатно повече/, а и аз усетих, че сайтът започва да надминава моето литературно ниво. И вместо да се мъча да го огранича до него, се опитах да организирам екип от хора, които да ми помагат да развиваме сайта.

Така на 1 ноември се събра първата група, желаещи да направим нещо заедно. За жалост, нито един от тях отдавна не е в Буквите, а и повечето май и не пишат вече.

Същата вечер решихме да сформираме и Сдружение „Буквите".

И се започна един от най-интересните периоди в историята на Буквите, на който съм посветил немалко страници в моята книга „Хроники на Буквите". Но тази колонка не е за това, а за участието на Хипо.

Сдружението си избра Управителен съвет, в който аз, признавам си честно, успях да събера може би най-неподходящите за работа хора. Трима от членовете бяха малки, много малки - 19-21-22 години, а четвъртият, въпреки че беше добър поет, се оказа с много надуто его.

Донякъде подборът беше продиктуван и от това, че наложихме изрично условие - всички членове да живеят в София, за да могат да участват в събитията на живо. Сега си давам сметка, че това не се е харесало на Найден, тъй като може би е оставал извън всякакви списъци. Но времето беше 2002, а той беше един почти неизвестен плевенски чатер, който освен в клубовете на дира, висеше в БГдейт и пишеше стихове с няколко поетеси едновременно.

Признавам си честно - подцених го силно. Всъщност, аз тогава бях още млад и зелен и смятах, че добрите поети са и добри хора. И не се бях сблъсквал с жестоките отношения между тях.

Първите няколко месеца се разви активна дейност, беше съставена и редколегия, която правеше ежеседмични сбирки, и изобщо си бяхме направили програма за месеци напред. Но аз не предвидих - не сушата, както се пее в „Молитва за дъжд", а желанието на поетите да изпъкват и най-вече да общуват с други себеподобни.

Това сега изглежда повече от нормално, но тогава всичко беше ново и за първи път.

Някъде към януари месец бяха започнали да се сформират вече групичките, които гласуваха по почина - „аз на тебе, ти на мене..."/тогава в Буквите имаше гласуване/ както и много други печално познати ни в момента неща.

Тогава възникна и основният проблем, който и досега трови литературните сайтове - основната им функция. Дали са сайтове за литература, или сайтове за запознанство? Всъщност, споровете започнаха, защото аз твърдо държах, че тук сме, за да пишем литература. Това не се е харесало на тези, за които общуването беше над всичко и някъде тогава се е задал въпросът - „добре де, защо трябва все Богданов да управлява всичко, ние не можем ли?"

Когато години подред разнищвахме историята късче по късче, стана ясно, че идеята за Хулите е възникнала някъде тогава, макар че няколко месеца подред се опитваха да превземат самите Букви.

По това време бяха започнали първите дрязги в УС, малките не вземаха нещата на сериозно, а Тендер така и не можеше да разбере, че не може хем да е Администратор на сайта, хем най-известният поет. Тая тънка червена линия на барикадата и в момента я разбират малко хора.

Хипо беше започнал да се оформя като център на стабилност, аз бях млад и неопитен в хорските дрязги и бях започнал все повече да търся съветите му. Както после се разбра,  той се е представял пред хората едва ли не за втори след мен /има дълга поредица постинги където се говори за времената, когато Найден е бил главен редактор на сайта/ и да определя начина за поведение в сайта - примерно, че не трябвало да се отговаря на отзиви.

Всъщност, нещата са стигнали и по-далече. Докато аз се опитвах да реша хроничните проблеми с хостинга, Хипо е събирал /както се разбра от негови писания наскоро/ пари от авторите в сайта за хостинг, които така и не стигнаха до мене.

Както подчертах - бях млад и неопитен, особено в този род отношения. Може би това, че никога не съм работил в голяма фирма и не бях виждал всички тези клюкарствания и пускане на слухове, ми изигра лоша шега.

И докато аз изграждах основата на сайта /голяма част от функциите са написани тогава/, то другите са се занимавали да ме обсъждат и пускат най-разнообразни нелепости по мой адрес. Те това не са спирали и сега да го правят, но тогава имах повечето за приятели.

Хората, които бях посъбрал около мен, започнаха да разбират, че явно работата по сайта не им носи привилегии, като примерно: обявяване за най-добри поети и прочие, и малко по-малко се оттегляха. Аз отчаяно търсех нови хора и започнах да привличам всеки, който прояви поне малък интерес. Така в екипа влязоха съвсем случайни хора. После се разбра, че и Хипо е насъсквал едни срещу други, така че да разчисти всички, които са му били конкуренция.

/Това е дълъг и интересен за анализиране процес, по-подробно описание ще намерите в книгата/.

Пропускам много неща. И така стигаме до месец май, когато сайта се тресе от раздори, всички ме обвиняват във всякакви възможни грехове, а аз се чудя какво ми се случва. И съм ограден с екип - Hixxtam, Black Cat, Aurora, Angela.

Не, не съм сбъркал - по това време това беше  екипът, който би трябвало да управлява Буквите. Всички тези имена можете да ги прочетете в ръководството на Хулите.

И стигаме до кулминацията - раждането на един нов сайт. 23 май, след награждаването в конкурс за любовна лирика в Студенския дом /зад опашката на Царя/, всички се преместваме да си допием в „Снежанките" /тогава не се казваше така/. По някое време аз си тръгвам, а Хипо до сутринта убеждава хората, че не трябва да бъда начело на сайта или поне в най-лошия случай - да си направят нов сайт.

На 24 май, следобеда, преди официалното честване на втория  рожден ден на сайта, имаше събрание за учредяване на Сдружение „Буквите". То не бе учредено, защото Хипо беше подготвил саботирането му. Забавата в чалга клуба вечерта не искам и да си я спомням, помня само, че се наложи да доплатя сметката с 50 лв от джоба си.

На другия ден се започна голямото триене от сайта, около една трета от авторите си изтриха произведенията /повечето от тях се върнаха после, естествено/. Няколко дни в сайта беше голяма истерия, после нещата поутихнаха и така до есента, когато по време на командировката ми в Кошице /Словакия/, Хипо направи нов опит да отмъкне всичко. След като го изтрих от сайта, заедно с Аврора и Анжела, той започна откровено да работи по създаването на Хулите.

И в най-важния ден в годината - 21.12.2003, официално бе открит сайтът, макар че той работеше близо месец преди това.

С това започна историята на литературните сайтове в България. Малко преди това, по моя идея, следствие на дълги разговори с майката на Георги, бе създаден и сайт Откровения. Но той стана това, което познавате, чак през 2007-а, когато Мая Попова се прехвърли там.

Сайтовете си разпределиха /след остра конкурента борба/ нишите и в момента не си пречат един на друг, освен в сблъсъците на егото на управите им.

Но това и много други неща, ще прочетете в „Хроники на Буквите" - книга, която ще бъде скоро на пазара.

Честит рожден ден, Хули!

 

Прочетена от 692

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Песента на махалото
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси