Дани делНико - Една роза от Южна България

Иван Богданов


1. Коя е Дани делНико?

 

Дани делНико е моето „друго аз”.  Онази част от моята личност, която доскоро бе скрита за чужди очи, моя ревностно пазен вътрешен свят, може би,  поради  опасение от неразбиране или...

Може би, както пеперудата, преди да се покаже на света, в невзрачна какавида приготвя своята пъстрота, така и аз, в мълчание, съм изчаквала подходящото време да се разкрия.

Псевдонимът не е случайно избран, съставен е от срички от трите ми имена. Предпочитам да се представям с него, защото той отразява онази част от мен, която търси необикновеното, която пише в усамотение, която иска да живее с вдъхновение и да вдъхновява.

 

2. Кое отключи творческия дух във Вас? Спомняте ли си първите си творби?

 

Желанието ми да пиша, вероятно се е породило от  моята непресъхваща любознателност и огромната ми любов към четенето. Поглъщах ненаситно всяка книга, която ми попаднеше. Бях непрекъснат посетител на всички библиотеки, а също и на книжарниците. Спомням си, като дете от четвърти до седми клас, обикалях двете книжарници в града ни – българската и руската и понеже не разполагах с достатъчно парички, стоях с часове там и четях. Сега ми е странно как са ме възприемали и изтърпявали продавачките или книжарките, както ги наричахме. Съвсем ясно си спомням най-вече една книга, която за няколко месеца изчетох там, на място – права до рафта. Беше много скъпа, според тогавашните стандарти, когато джобните ни бяха стотинки. Струваше над три лева и беше около 450 страници. Автобиографичната книга „Живот без звук и светлина” от Олга Скороходова. Рускиня, която след заболяване в детството, губи зрението и слуха си. Помня, колко се впечатлих от стиховете и разказите ѝ, особено от опитностите ѝ как по аромата, по вибрациите и по различни усещания тя разпознава хората, дори цветовете. 

Първото си стихче написах във втори клас. Учихме стихотворение за пролетта и реших, че и аз трябва да напиша подобно. Седнах с тетрадка и химикал на перваза на прозореца и наблюдавайки парка отпред, сътворих два куплета. Помня, че родителите ми ме похвалиха и насърчиха, дори споделиха, че и те като ученици са правели опити да пишат.

В пети клас участвах със свое стихотворение в подбора за Асамблея „Знаме на Мира”. За съжаление, не успях да се класирам за самата Асамблея. Минах успешно първи и втори кръг, но на последния – областния кръг, не ме класираха за София. Като награда, получих само голяма червена значка с логото на Асамблеята, която и досега пазя. 

 

 

3. Кои са темите във Вашето творчество? В кои жанрове пишете?

 

За мен е предизвикателство да потопя перото си в безбрежието на въображението си и да се пробвам да пиша в различни жанрове. 

Като студентка и член на Кабинета на Младите писатели-студенти „Димчо Дебелянов”, имах среща с Бойко Ламбовски, който прегледа творбите ми, повечето от които бяха детска поезия и ме посъветва да пиша за деца, защото, според него, съм имала талант в тази област. Тогава не го послушах, но мисля, че някой ден отново ще започна да пиша за най-малките.

В младостта си пишех предимно любовна лирика, социална и философска поезия. Особено обичах синтезирания изказ – тристишия и четиристишия, включени в цикъла „Проблясъци”. 

През последните години пиша предимно проза. Винаги съм знаела, че искам да пиша проза, но може би трябваше да събера повече житейски опит и мъдрост, за да започна.

В момента пиша едновременно „Игра без правила” – романтичен трилър,  „Да си отгледаш съпруг” – хумористичен ситком и имам идея за криминална поредица, от която съм написала първия разказ.                         

4. Какво Ви се иска да бяхте знаели, когато започвахте да пишете? Има ли нещо, което никой не Ви казва в началото?

 

Може би, бих искала някой да ми каже още тогава, дали това, което пиша има литературна стойност, дали трябва да продължа да пиша, защото, с известни прекъсвания, пиша от три десетилетия и досега не бях се замисляла да издавам книга. Преди месец и половина създадох авторски профил, където започнах да публикувам предимно старите си неща и за мое учудване, произведенията ми се харесват, коментират и споделят. Дори получих запитвания, откъде могат да си купят моя книга.

Да, би ми се искало да бях срещнала  ментор, някой, който да ме насърчи и професионално да ме напътства и съветва, нещо, нещо което би било полезно за всеки прохождащ автор.

 

5. Има ли пресечни точки между творчеството и живота?

 

По-скоро творчеството и живота, бих сравнила с две успоредни спирали, които в синхрон се издигат нагоре, като водещата е животът, а творчеството е тази, която го следва и отразява, но може би, понякога се случва обратното. Дори образно си го представям като двойно въртящата се ДНК спирала. Спиралата на живота и вдъхновението да създадеш живото му отражение, чрез изкуството. 

 

6. Талант или труд? Къде се крие разковничето?

 

За успех и качествена литература са нужни и двете. Ако нямаш онази божествена искрица, наречена талант, колкото и усилия да полагаш, няма да се получи онова, което би докоснало сърцата. Но същевременно само талант, без съзнателно усилие, без ограмотяване и  много четене, без задраскване и редактиране, също не би създал нещо стойностно.

Лично аз пиша, защото ми доставя удоволствие да го правя. Защото за мен е перфектният начин да се отделя от всичко и да бъда в собствената си компания. Защото обичам да имам време за себе си и за любимите си занимания. Обичам тишината на самотата, която е извор на идеи и вдъхновение за мен.

Удоволствие за мен е и да редактирам. Понякога се чувствам като скулптор,  който е нахвърлил купчина глина, а после започва прецизно да изрязва, добавя, оформя и заглажда, така че да извае идеалното си творение. 

 

7. Кое е най-важното нещо, на което писането Ви научи?

 

Че всичко е възможно, че въображението е безгранично, че вдъхновението се ражда в тишината, в умението да чуеш себе си и вътрешния си глас. Че това е възможност да изразя себе си и да заблестя със собствена светлина, защото в света, който създавам, пишейки, мога да въплътя всичките си идеи, мечти, фантазии, цялото си въображение, мога да дирижирам събитията, да заплитам конфликти и да изненадвам с непредвидими развръзки.  

 

8. Какво Ви мотивира да издадете първата си книга?

 

Може би на първо място, вътрешното усещане, че моментът за това е назрял. 

В мен се появи желанието да оставя нещо след себе си, да изляза от анонимност. Откритието, че напълно  непознати оценяват и се припознават в написаното от мен, че искат да закупят моя книга,  също ме мотивира да го направя. 

Може да прозвучи странно, но от дете, винаги съм си представяла, че един ден ще стана писател.

 

 

9. Каква според Вас е мисията Ви като автор?

 

Да разкрия още една гледна точка за видимия и невидимия свят, който ни заобикаля. Да надникна отвъд зримото, в невидимия свят на необятната човешка душа. Да откривам и анализирам какво ни прави да бъдем такива, каквито сме и да постъпваме по определен начин. Какво поражда и какво убива най-красивите и нежни чувства в сърцето.  Да създавам и да разплитам мистерии. Да търся и откривам Божествения смисъл на живота. И като цяло – да помогна на хората да погледнат навътре в душата си и да открият доброто в себе си, онази детска чистота и обич, без които светът би помръкнал и които никога не трябва да губим.

 

10. С какво се занимавате извън писането – професия, хоби? 

 

Била съм детска учителка, преподавател по български език и литература и най-дълго преподавател по английски език. В момента се занимавам с недвижими имоти.  

Имам много и разнообразни хобита. Обичам да пътувам, да се занимавам с декупаж, да колекционирам разни неща. Любимата ми колекция е от четящи фигурки – имам десетки порцеланови, месингови, дървени и т.н. четящи фигурки, като най-старата е датирана от 1916г.

 

Важно ли е:

- колко дипломи имаме (имам четири след средното образование)

- колко награди сме спечелили (имам няколко поощрителни)

- колко върхове сме покорили  (почти всички първенци в България)


Когато един ден значение ще имат само:

- сълзите, които сме пресушили, 

- усмивките, които сме причинили, 

- ръцете, които сме подали 

- прошките, които сме раздали.

 

Защото истински живеем и богатеем, само, когато раздаваме от себе си.

 

 

 

 


2021-03-01 | Прочетена: 740