Прeдстaвяме Ви


Преминах през заблудата и осъзнаването и намерих мястото си в любовта…“

Ива Георгиева | 2019-11-12


    Анна Кръстанова е обикновена млада дама, израснала в малък град, близко до София, но далеч от хорската злоба и завист. От малка обича литературата, пише от дете. Вдъхновението я връхлетява като цунами, а една от мечтите ѝ е светът да стане по-добър. Тази година тя решава да се запише в Издателския курс на Фондация „Буквите“ с една цел – стиховете ѝ да бъдат видени. Тя печели курс и няколко месеца по-късно дебютната ѝ книга е факт. „Успях ли да се сбъдна?“ е въпросът, който Анна ни кара да се запитаме, а днес тя отговори на няколко наши въпроса.

 1. Помниш ли първото стихотворение, което написа? Ще ни разкажеш ли за него?

Писала съм много в ученическите си години, но най-първото стихотворение, което си спомням беше свързано с пролетта и звучеше така: 

„Пролет пристига, пролет при нас,

ей я, виж я долита завчас…“

2. Кое предпочиташ – да пишеш поезия или да четеш проза? Защо?

Да чета поезия и да пиша проза (ха-ха). Всъщност наистина обичам да чета поезия, да търся скрития смисъл на метафорите, да си задавам въпроса „Какво иска да каже авторът“, а писането е следствие на това. Харесва ми да пиша и поезия, и проза.

3. Които са авторите, които най-много те вдъхновяват?

Имам много любими автори, но вдъхновението ми не идва от тях, а от заобикалящия ме свят, от преживените мигове и премълчаните думи.

4. Има ли български или чуждестранен автор, с който най-много се оприличаваш?

Слънчевото момиче – Петя Дубарова

5. Кое е най-необичайното място, на което вдъхновението те е връхлетяло толкова силно, че си започнала веднага да записваш?

Една сутрин, на път за работа написах едно от своите стихотворения в метрото на мобилния си телефон за около 3 минути – точно колкото е разстоянието между две станции. Стихотворението се казва „Недей да ставаш като тях“ и е любимото на баща ми.

6. Разкажи малко повече за процеса по създаване на първата си книга „Успях ли да се сбъдна?“.

 Всичко започна преди година, когато вдъхновението в мен връхлетя, подобно на цунами. Пишех почти всеки ден. Не знаех какво точно се случваше, но бях сигурна, че трябва да го запиша. Книгата беше почти готова, когато през февруари се включих в „Издателския курс“ на фондация „Буквите“. И така, няколко месеца по-късно станах на първо място в курса и спечелих награда издаване на книга.

7. В книгата си ти запознаваш читателите със заблудата, осъзнаването и любовта? Какво за теб означава всяко от тях?

Това са три последователни процеса по пътя към търсенето на себе си, които подробно съм описала в книгата си. Заблудата сама по себе си е една пъстра илюзорна реалност, която рисуваш във въображението си, а когато отвориш очите си е пусто и мрачно. Осъзнаването настъпва, когато върнеш душата си обратно, а любовта е тихото щастие, което идва на пръсти, за да ти покаже, че можеш да обичаш истински, само когато си в хармония със себе си.

8. Била ли си заблудена и кога започна твоето истинско осъзнаване? Разкажи ни малко повече и за любовта в твоя живот.

Заблудите са навсякъде около нас, всеки ден. Трябва да сме наистина много будни и осъзнати, за да ги разпознаем. С любовта е същото. Аз усещам любовта всеки ден с цялото си същество. Всичко в моя живот е любов!

9. Какво за теб значи „успех“? А „сбъдване“?

Успехът е низ от добрите случайности на съдбата. Сбъдването е онова вътрешно удовлетворение, което чувства човек, когато е на точното място в точното време.

10. Защо реши първата ти книга да се казва „Успях ли да се сбъдна“? Имаше ли други варианти за заглавие и какви бяха те?

О, да! Близо година заглавието беше „Душата ми говори“, но когато трябваше да изпратя файла на издателството пред мен изплува тази фраза от едно мое стихотворение. Тогава си казах „това е заглавието“.

11. Имаш ли си любими произведения, поместени в книгата?

Цялата книга ми е любима, но „Без теб, любов“ е стихотворението, което ме разплаква всеки път.

12. За какво най-силно мечтаеш в момента?

За втора книга.

13. В списъка ти с мечти включена ли е втора книга? Започнала ли си да я създаваш и много по-различна ли ще бъде тя?

Дори е почти готова, но за сега няма да издавам повече.

14. Каква промяна виждаш в себе си, когато погледнеш Анна в началото на година и Анна сега?

Огромна! Една година може да промени живота ти из основи. Ако трябва да се оприлича с книгата си, преминах през заблудата и осъзнаването и намерих мястото си в любовта.

15. Какво искаш да кажеш на Анна отпреди години и на Анна след години?

Благодаря ти, Анна, че си себе си!


Няма лошо душата ти да е отворена книга, която всеки може да прочете. Напоследък забелязвам как хората издигат предпазни стени пред себе си, белким скрият същността си. Зазидват чувствата си, заключват поривите си, а всъщност да си открит е най-висшата проява в човешкото общуване. Малцина знаят, обаче, как да владеят подобна сила.
До преди няколко месеца съвсем наивно и по детски вярвах, че всеки човек крие в себе си, макар и много надълбоко, лъч светлина, искрица доброта и мъничко човечност. Това мое предусещане ме водеше напред. Караше ме да тръгвам към всеки с чисти помисли и отворени обятия. Обикновено действията на даден човек към друг се определят от неговото собствено светоусещане. Наивността също идва от там. Ако ти си живял според изградени принципи и ценности, ако душата и мислите ти са чисти, ако постъпките ти са праведни, как би очаквал, че изобщо има нещо по-различно от това, с което си свикнал?  
А то имало. Има. И сблъсъкът с него е пагубен, разочароващ, носещ белезите на безброй огорчения в иначе светлата ми душа. 
Друг е въпросът, че в резултат на това у мен се зароди и друго, непознато чувство. Подобно на слепец, който тъкмо е прогледнал, виждах всичко сякаш с нови очи. Светът вече нито бе розов, нито сив, а просто различен. Дишам различно, ходя различно, усещам различно. Изведнъж вече нищо не е такова, каквото съм го виждала до сега. Кой би предположил, че това за което така усилено мечтаех, ще се окаже моят най-труден път. И ако го знаех щях ли да се впусна така необмислено и да потъна в собствения си блян или щях да мечтая по-обрано, по-смирено, по-рационално? Когато си млад летиш нависоко, а от там се пада най-лесно. И боли най-много. 
Не мога да кажа със сигурност дали това е хубаво или лошо. Изобщо има ли нещо изцяло добро или изцяло лошо? Всеки сам може да прецени през собствената си призма, да се преоткрие в едно или в няколко, или дори във всички стихотворения, защото това не е просто стихосбирка. 
Това са поетични разкази за пътя на душата – от заблудата през осъзнаването към любовта.

2019-11-12 | Прочетена: 346