Гайтани вежди, снага топола

За какво са ни литературните сайтове?

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Аз, след като официално се водя създател на първия сайт за самопубликуване, се чувствам виновен за състоянието на повечето литературни сайтове.

Някога, когато създавах Буквите, изобщо не предвиждах, че тези сайтове ще се превърнат в места за социално общуване, които да запълват липсващия личен живот на авторите.

Ще цитирам единственото умно изречение от писмото на Вода.

„Вината е в Админите. Те налагат имена с Ателиетата, Избраното, Препоръчаното."

Всъщност, колкото и странно да звучи на някои хора, това е целта на литературните сайтове.

Да заместят липсващия периодичен литературен печат, да отделят, както казвам метафорично на екипа - „сеното от сламата" . И намерили бисерчетата сред огромното пясъчно море, да се стараят да ги вдигнат нависоко, за да ги видят всички. Защото, за жалост, хората, които умеят да пишат добре в България, са страшно малко. За разлика от броя на пишещите.

Затова и постоянно увеличаваме екипа и вдигаме летвата. Защото друг път няма. Няма кой да върши тази работа. Министерството на културата е абдикирало отдавна от нея и българската литература е оставена сама на себе си.

В условията на виртуалната ера,  в условията на  отчуждение между хората, общуването в сайтовете все повече попълва  празнините в междуличностните комуникации. По-голяма част от хората не могат да намерят около себе си достатъчно интелигентна общност, с която да обменят идеи  и затова се радват на тази в сайтовете.

Така че в тази връзка разбирам желанието на повечето автори. Някак си се опитваме да им създадем такова пространство, където те да общуват свободно, но без да пречат на тези, които имат нужда от по-сериозна литература.

И тук много ясно се отразява нуждата от конкуренцията. Ако политиката на другите сайтове беше подобна, то щеше да има изграден подобен мироглед.

Но нещата са други - кратунци, харпии, на Чис български... залага се на пошли, ежедневни неща. Пишат се стихОта и поздравчета.

Това също не е лошо. В крайна сметка, каквото се търси,  това се и предлага. Лошото започва, когато с така изградения манталитет се навлиза в Буквите и се правят опити той да бъде установен и тук. Тълпата фенки около Ивайло Терзийски така и не разбраха, че с техните глупави хвалебствени коментари го правят смешен в очите на другите и че му пречат да види качествените неща в творбите си, а не да се върти все в една и съща тема, с едни и същи похвати като надраскана грамофонна плоча.

Всъщност, точно затова създадохме и „Клуб Буквите". Защото, колкото и малко да са, все още има хора, които желаят да  си говорят за бедни и богати рими, за метафори, хиперболи, стил на писане и други подобни неща. А не да бъдат принудени да пишат глупави коментари от рода на: „Прегръд, целув, поздравче, ох, колко се радвам, че намина" само и само да не бъдат изолирани от общността.

Прочетена от 443

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси