От лявата страна на средния ти пръст има твърд мазол, месото на това място е почти безчувствено, но от време на време чувстваш непоносим сърбеж по него. Единственият начин да го облекчиш е да вземеш химикалка и да започнеш да пишеш. Симптомът е остарял - скоро може да спре да се проявява, а с него ще изчезне и ръкописното четмо и писмо. И особено ми е възторжено, че съм един от последното поколение щастливци, които са го почувствали.
Втори симптом: Обичаш да четеш, но често изпитваш желание да задраскаш ред или да надраскаш друг в полето. Симптомът е характерен не само за тази болест, проявява се при мислещите и по-чувствителните хора.
Трети симптом: Имаш си вътрешни събеседници и те идват често непотърсени. Водиш дълги въображаеми диалози. Обикновено имат лицата и гласовете на най-близките ти приятели или най-дразнещите те неприятели. Случвало се е да им обясниш нещо и на глас. За разлика обаче от типичните шизофреници, ти владееш тези гласове и често се забавляваш с тях. В случаите, когато си сам, не си самотник и тези чужди на душата ти форми на душевност никога няма да те оставят да почувстваш онова мъчение, в което се превръща самотата за хората, недокоснати от болестта.
Четвърти симптом: Преживяванията ти изглеждат хем цялостни, хем незавършени, ако не намериш думи, с които да опишеш най-впечатляващите им черти. Често един мирис те измъчва с години. Описваш го отново и отново, по различни начини, опитваш се да го почувстваш през сетивността на други хора и преди да си успял да опознаеш него, опознаваш голяма част от душевността и сетивността им.
Пети симптом: Суетата не ти е чужда, никак. Наясно си с нея, но тя не е от спътниците в живота ти, с които смяташ за редно да се разделиш. Знаеш, че каквато и досадница да е, понякога ти помага.
Шести симптом: Силно обичаш и силно мразиш. С времето се научаваш още по-силно да обичаш и да паразитираш собствената си омраза, трансформирайки я във вдъхновение.
Седми симптом: Странен си за всички, а приличаш на всеки. Жертваш много от живота, за да превърнеш думите си в мост между противоречията.
Разбира се, често болестта преминава без най-типичните си симптоми
Всички разбраха за коя болест става въпрос, повечето от нас са хронични случаи. Бихме се лишили от много страдания, ако не я носехме. Но има ли някой, който доброволно би се излекувал?
Благословена нека е.
Бъди благословен и ти, който страдаш от нея, за да превърнеш страданието си в дар за всички нас, които те четем.
Прочетена от 434