Дали са забравени днес трубадурите и минезингерите от Средновековието? Защо, когато стрелата на Амур, простреля сърцата ни, си спомняме все още за тях? Може би защото през XII в. в аристократичните кръгове на Западна Европа се създава една нова култура. Свързвана е с култа към дамата на сърцето и куртозната поезия.
Странстващи поети създават стихове и песни в противовес на средновековния християнски догматизъм и аскетизъм. В тях изобилстват античните мотиви за радостта от живота и насладата от виното и любовта. Създава се така наречената рицарска лирика. Рицарите възпяват дамата на своето сърце и своята преданост към нея.На повечето романски езици названието на тези поети звучи сходно (trobador на провансалски и каталански, trovador на испански, галисийски и португалски, trovatore на италиански). Единствено немското понятие Minnesinger се различава, но то произлиза от старонемското Minnesang и означава "моята любовна песен". Всъщност това е първата светска литература на говорим език в Средновековна Християнска европа. Това са и първите записани текстове на песни - отначало анонимни, а после с автори. Трубадурите и минезингерите са първите, които възпяват любовта като възвишено чувство и издигат в почит страданието от несподелената любов, но не и консумирането й. Художествената форма е литературния канон, т.е макар и на простонароден език, те не са самобитни.
Тези песни достигат до най-широка публика и поставят началото на новата европейска поезия.
Интересно е да споменем, че през тази епоха поезията е важно и едва ли не единствено средство за придвижване по социалната стълбица на социално неравнопоставените поети, защото голям брой трубадурии минезингери са със съвсем скромен или незнатен произход. Всъщност има всякакви: от короновани особи до подхвърлени деца. Това твърдение може да се конкретизира: трубадури са дори крале:Алфонсо II от Арагон и Ричард Лъвското сърце. Историята от това време изобилства от примери с неравностойни бракове и незаконни деца. Тайната любовна връзка между трубадура и неговата дама на сърцето е довело до употребата на senhal (знак, псевдоним), вместо името на дамата, макар най-често да е било известно коя е възпяваната жена. Това е лесно обяснимо, като се има предвид извънбрачният характер на куртоазната любов. Самите трубадури и минезингери също имали псевдоними. Някои били религиозни като Монахът, Пасторът, а други псевдоними със скрит подтекст, напр. „Лукавият от долината на скръбта".
Трябва да отбележим и фактът, че трубадурите били значително мобилни. Знатните аристократи ставали такива, плащайки дан на куртоазната мода, а другите просто пътували от двор на двор, в търсене на знатни покровители и на по-сносни условия за живот. Така например в едно от "животоописанията" на трубадура Елиас Кайрел се споменава, че той прекарал дълго време в Румъния. Навярно така са достигали и до българските земи, според предположението на писателката Фани Попова-Мутафова, че през XIII в. трубадурски песни са се изпълнявали и в двора на Асеневци. И това, макар и недоказан факт, поставя не по-малко интересния въпрос, защо куртоазната традиция не е успяла да се наложи по нашите земи.
Защо в старобългарската литература куртоазната западноевропейска традиция не пуска корени и у нас не се появява трубадурска лирика? Произведенията от този период на български език само имат църковно-религиозен характер. Вероятната причина за това съществено различие в областта на културата е по-особеният характер на българското феодално общество. Така че дори странстващи трубадури да са попадали в царския двор на Асеновци презXIII в. по време на съществуването на устоялата около половин столетие Латинска империя (1204 г.), както предполага писателката Фани Попова-Мутафова в романа си "Дъщерята на Калояна" (1936), в средновековна България куртоазна поезия не се създава.
Е, времената се менат и ние с тях. Днес в София има действащи трубадури, които чакат да ги наемеш и да напишат песен за твоята любов, да композират музиката и да я изпълнят на посочения от теб човек, в посоченото от теб време, на посоченото от теб място. Може да са двама, трима, шест, с китари, флейти и някой и друг старинен инструмент. Ако не е много зает, към тях се присъединява май и Коцето Калки.След като веднъж си решил кого да изненадаш под балкона, пред асансьора или в офиса, се обаждаш на поетите с китара и им разказваш малко за обекта на твоето желание. Трубадурите форматират романтичното ти послание като текст и мелодия, слагат фракове, дънки или средновековни одежди и поемат към нищо неподозиращата цел, яхнали стрелата на Амур.
Е ! Времената се менят... и ние заедно с тях.
Найдхарт фон Ройентал ( Лукавият от Долината на смъртта)
Лято, твоите разкошни дни
Лято, твоите разкошни дни защо ги няма:
тази люта зима носи болка и тъга.
Нямам и утеха от прекрасната си дама:
как ще минат тези дълги месеци сега,
щом от студ повехнаха в полето всичките цветя?
Птиците в гората са замлъкнали съвсем, забравили са песента.
/Превод от немски: ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ/
Лош избор прави дама в любовта,
щом на богат ума е завъртяла
и над барон прицелила е тя,
тогава сигурно е полудяла.
А във Веле разправя се дори,
че не е обич обич за пари
и ако срещнете жена такава,
ще кажа, че от чест се тя лишава.
Азалаис де Поркайрагес ( XII - XIII в.)
/ *превод: Проф.Симеон Хаджикосев /
Прочетена от 2780