Нека да започна така: това ще е библиотеката - такава, каквато мечтая да е, а не такава, каквато най-вероятно ще е. Ще опиша само детския й отдел, защото става въпрос за бъдеще, а съзнателно или не, сред първите ни мисли винаги има такива, които свързват бъдещето с децата. Интериорът ще е различен за всяко дете. Строго индивидуален, подхождащ на емоционалността му. Триизмерната картина, в която ще се намира детето, ще се настройва за наносекунди от мозъчните му импулси, от емоционалните вълни и ще отговаря на търсенията и усещанията му. Едно ще се озове в градина с фонтани и беседка, в която ще седне, за да разлисти своята книга. Със зелени живи огради и готическа статуя, а в ляво ще се откроява тежката сграда на фамилен замък. Под краката на друго ще скърцат дъските на морска палуба, преди да влезе в тясната каюта, да отвори старинния си куфар, в който, заедно с магическите предмети, са закътани и книгите, които трябва да прочете, за да стигне до края на пътешествието си. Голяма част от децата ще влизат в типични за различните епохи библиотечни сгради. Мисля, че на тях ще им е най-интересно и ако им бях връстник, щях да бъда точно едно от тях. Холосите на авторите на четивата им ще се разхождат, досущ като на Панаир на книга ще предлагат четивата си. Ще се сприятеляват със своя читател, ще му признават разни неща, които не са писали в книгата си, но пряко или не, засягат съдържанието й. Ще я има, разбира се, Астрид Линдгрен. Ерих Кестнер ще се завърта набързо, защото ще има работа и в отдела за възрастни. Роулинг ще говори за магии. Михаел Енде може и да каже какво ще е началото след края на „Приказка без край". Карл Май, засуквайки острия си мустак, ще се похвали, че навремето са го четели и възрастни и дори е имало много снажен премиер на една много малка страна сред читателите му. Доста глъч и смехове ще се носят от ъгъла, в който Марк Твен е събрал тумба палавници около себе си. Около Чарлз Дикенс, докато говори за Оливър Туйст или Дейвид Копърфийлд, децата ще изглеждат малко по-сериозни, но само малко да се доближим, и ще забележим, че дяволитият израз по лицата им си е същият. По-притихнали, с широко разтворени очи и изразителни погледи, открили откровено цялата детска същност, ще са тези, които слушат как Андерсен им разказва. Възможно е някое от тях да направи лудория, след което да повлече не само другарче, а и великия автор в палаво веселие.
И не само авторите, а и героите ще се срещат, ще излизат от страниците, ще влизат в тях, хванали за ръка детето, водейки го след себе си. Ще се носи из коридорите добрият дракон Фалкор, догонван от Карлсон с перката на гърба, а Том Сойер ще цапка бос, ще придърпва и пуска тирантите си, за да го шляпат по гърдите. Хари Потър ще прави магиите си.
Книгите отдавна няма да са на хартиен носител, но предполагам, че ще изглеждат точно като хартиени. И на допир ще бъдат като хартия, и най-важното, миризмата ще си е на библиотека, тоест, на много стара хартия.
Технологично ще бъде създаден изкуствен мирис, напълно идентичен с този на хартията, но дори технологично няма да бъде разгадана магията на този мирис.
Да, така си представям мечтания детски отдел в библиотеката на бъдещето.
Да, твърде много разчитам на технологията.
Но ако някой ме упрекне, че я обожествявам, греши. Този вълшебен свят винаги го е имало. У по-замечтаните, у по-фантазиращите. От поколение на поколение се предава и става по-богат.
Технологията просто ще го открие за сетивата на всички.
За да споделим мечтите си.
Прочетена от 1093