През последната седмица повторно за доста кратко време се случи "чудото" на пошлостта. Жена със странни потребности от изяви показа по абсурден начин своята слабост към поезията. Издаде стихосбирка - уж с нейни, а всъщност с крадени, най-вече от мрежата, стихове. Имала е премиера. Мога да си представя как е протекла. За книжката е говорил човек, който превръща всяко представяне в емоционално събитие. Говори за поезията със страст на поет, артистичен и харизматичен е. Думите му са един изчистен поток на мисълта, който откъсва съзнанието на слушателя от реалността - като зле завързана на брега ладия, която вятърът понася из криволиците на течението през един чудат свят, разтварящ своята загадъчна действителност за първи път, по уникален начин. Светът на един поет, на една чувствена душа, разлистила се като роза в най-красиво откровение. Присъствал съм поне на десетина представяния от този човек, той е направил стотици. Това, което съм видял - винаги е имало сълзи, винаги е имало вълнение, възклицание, въздишки, при това съвсем импулсивни и непресторени.
Не го упреквам, че е бил подведен. Това, че дори един специалист, безспорно от класа, е бил въвлечен в обидния театър доказва, че никой не е застрахован от грешки. И в злото в случая има нещо добро, защото, ако се беше случило на един по-малко доказан критик това можеше да е краят на кариерата му. Върху него да бъде стоварена и тежестта на допълнителна отговорност. В крайна сметка не той е и целта на колонката ми.
Не е целта на колонката ми и проблемът за авторските права. За тях трябва да се отдели много повече и по-сериозно внимание. Не става само с писане, четене и приказване. С гневливи постинги и отзиви из мрежата. Иска се много работа и съпричастност. Клуб "Буквите" отдавна работи по въпроса, много преди двата нашумели най-грозни случаи. Колкото по-внимателно следите в сайта, колкото повече подкрепяте действията на клуба и сами предприемате действия в указваните насоки и не предприемате зловредни, в толкова по-голяма безопасност е интелектуалната ви собственост. И не подценявайте проблема: подобно посегателство може да струва на някого психическото и физическото здраве, финансовото състояние, че дори живота. Ще спра дотук, длъжен бях да го напиша, но вече споменах, че целта на колонката ми не е необятната тема за защита на авторските права.
Искам да си представите атмосферата в онази зала. Затаеният дъх, просълзените очи на публиката. "Авторката" е гледала в тези очи. Виждала е вълнението, което предизвиква истината. Защото поезията, преди и освен красиви думи, е едно откровение, едно преоткриване и преосмисляне на истината, споделянето й. Виждала е красивото усещане, което предизвикват хора, които е ощетила. Над истината, но не своята - чуждата, сама със своята тайна е стояла, там на пиедестала на лъжата си. Гледала е от високо на измамените от нея, на всички, които в този момент са я обичали и обожавали. Какво ли си е мислела? Какво ли е чувствала? Мога само да гадая. Като зло божество, изправено над своите поклонници - възможно е да се е надсмивала. Колко лесни са за манипулация! Колко наивни са! Колко малко трябва да сториш, за да спечелиш сърцата им. Малко нахалство, немного пари, съвсем елементарни компютърни команди и ето те възхваляван, въздигнат над собствената ти посредственост.
Не! Едва ли си е мислила и чувствала това. Твърде много е и твърде дълбоко за човек с подобна наглост. Душата й просто се е излежавала на припек. Мързелива, преяла с усещания, дремеща. Няма как да почувства всичко онова, което е чувствала публиката, то е сложно, твърде сложно за човек, отдаден до такава степен на суетата си, че притъпил всичките си останали усещания.
И като споменах суетата: мисля си, че тя е в основата и на много по-големи литературни престъпления, но и на много вълнуващи литературни страсти. Да, всички (или почти всички) сме суетни, борим се за тези кратки мигове, за тези просълзени очи жертваме много. Понякога гладуваме, понякога губим най-близките си приятели, любими. Лишаваме се от нормално човешко общуване, от обичаен бит и живеем като извънземни. Сваляме брони и ставаме лесни за раняване; вместо да лекуваме раните, бъркаме с пръсти в тях, за да пишем с кръвта. Често - само за този миг , само за този: развълнуваният дъх и просълзените очи в залата. Но именно жертвите, болката и екзалтацията, трудностите по самия път и духовният оргазъм на вдъхновението придават стойност на този развълнуван дъх и на тези просълзени очи в залата. И само за човек, чист пред тях, те са скъпоценната награда.
За отдадения на по-дребнави суетни страсти, на мисълта да изпъкне, да бъде наречен "поет", същите тези външни изрази на вълнение са само показател на неговата посредственост. Но може би е твърде посредствен, за да почувства дори това.
Прочетена от 353