Полъх за промяна

Книги в аванс


"Девет кръга" - Яна Радилова

Яна Радилова | 2020-04-14


Очакване

Светът, който вчера сънувах без страх,

днес плаши със своите призрачни мисли, 

в които дори първородният грях 

отсъства - и всички посоки са липси. 

 

Навсякъде чисто е. Вятърът плах 

измете калните стъпки на двора. 

И в този безсмислен недостиг на прах 

аз търся приятел, с когото да споря. 

 

Издирва се някой, с когото да вдигнем 

на крак този тънещ в летаргия свят. 

Изчезвам за кратко - докато не намигне 

съдбата в разпъпил пролетен цвят. 

 

По график

Има нощи, в които не виждаш дори и звездите

как обличат телата си в ярки сатенени нощници.

И не чуваш дори и децата, които те питат

как да вместят мечтите си в малката плетена кошница.

 

После идва досадната сутрин, с която не спориш -

"няма смисъл". Все същия стих наизуст рецитираш.

Неусетно отлита денят, без дори да се бориш

за по-цветен финал, за по-топло вечерно прибиране.

 

Безпосочно се луташ "по график" сред сбъднати дати.

Всеки делник е само обект от безкрайното множество...

А кога за последно празнува без повод с приятел -

или всяка спонтанност в графата "заплаха" ще сложиш?

 

Календарът те прави заложник на подлото време.

Не забравяй - стрелките красиво те водят към края...

Затова на звездите нощта недей да отнемаш -

позволи им в блестящ коловоз да пътуват към рая!

 

Синьо

Тази вечер рисувам морето в червено. 

Свърши синият цвят - но не помня дали 

го открадна небето, от мен вдъхновено, 

или всичкото синьо изгубих в мечти. 

 

Синевите ридаят със алени струи. 

И вълните бушуват с нюанси на кръв. 

А дъждът все тъй нагло и злобно ни плюе... 

Но, изглежда, без синьо светът е такъв. 

 

Но синчецът, случайно попаднал в морето, 

ще услужи за кратко с любимия цвят. 

По пейзажа любов ще разпръска - и ето, 

пак е лятно и синьо във нашия свят! 

 

Кубични неволи

Кубът е всъщност кръг, заключен в клетка. 

За участта си - никой не вини. 

Той сам твори с измислената четка, 

рисувайки изкуствени ъгли. 

 

Той построил е тяло многостенно - 

уж облите си пориви да скрие. 

Уж съвършен е, а пък нощем стене - 

че липсва му пространство да завие. 

 

Понякога през тъмните решетки 

се шмугва нечий кръгъл силует, 

изхвърля безпощадно тази четка 

и нарушава мнимия му ред. 

 

Разкъсва му фалшивите окови 

и чупи многоъгълния храм, 

и слива се с нещастния затворник 

в една перфектно кръгла диаграма. 

 

Пътуване

По стълбата нагоре закуцуках,

без страх, че ще ме спъне пак стъпалото,

и съзерцавах през една пролука 

как тича на часовника махалото 

и движат се стрелките двупосочно -  

ту в миналото сладко-носталгично, 

ту в бъдещето страстно, но порочно 

и сливат се стрелките нелогично 

в едно-единствено пътуване - към себе си. 

 

Факс от бъдещето

 

Получих факс от бъдещ обожател 

и се замислих: кой ли е подателят? 

 

Дали е огнедишащият змей, 

когото с жарки пръсти ще рисувам? 

Или е пътникът от градския тролей, 

с когото не успях да се сбогувам? 

 

Дали не е последният ми сън, 

откъснал се от дългото сънуване? 

Или е гостът, чакащ ме отвън, 

за да се впуснем в приказно пътуване? 

 

Дали не е пък призрак в шкафа скрит -  

надничайки в среднощните ми мисли? 

Или е принц, дошъл от някой мит 

една любов съвместно да измислим? 

 

От много чудене пропуснах новината: 

"Все около Теб ще се върти Земята. 

 

Поздрав, 

Суетата". 

 

 

Прераждане

Денят, във който те написах,

мирише на погребаното вчера,

на гнили спомени, на влажни мисли,

на мравките, щурмували ковчега,

 

на буци напоена пръст,

попаднали във възпалено гърло,

на грешник, който носи кръст,

и на леглото - вече твърдо...

 

Денят, във който ще те прочета,

ухае на възкръсналото утре,

на дъжд, на сутрешната суета,

на лястовичето във скута

на прероденото ми днес.


Казвам се Яна и съм "преводач" на птиците, вятъра и звездите.

Родена под знака на Водолея, аз съм дете на Вселената, свободомислеща и винаги търсеща собствен начин да разбия бариерите по пътя ми. Обичам да тичам, за да "проветрявам" мислите си и после да ги "издишам" върху белия лист, преди да са се задушили в тягостното битие. 

Понякога пиша за красотата, за разтварянето на сетивата, за нежността, а после добавям щипка сол в тази иначе бисквитена смес. 

Понякога ще ви разочаровам - че празникът си е отишъл преждевременно или животът ни е подхлъзнал като безпощаден кочияш. И точно когато песимистът е на крачка да се превърне в кух вцепенен дънер, аз ще го убедя, че може да преплува небесата. Е, аз не мога да летя, но какво от това? Важното е да убедя читателя си, че той може да го направи.

Когато преди повече от десет години ме връхлетя непокорната муза и остави своя огнен отпечатък, се роди книгата ми "Шепа морски камъчета". Това беше само едно плахо открехване на творческото ми Аз, което с времето все повече израства и намира себе си. Постепенно започнах да пиша стихове и така се роди и поетичният ми цикъл "Искри от пясъчното лято", а по-късно и непубликуваната досега стихосбирка "Девет кръга". Отвъд самотното приятелство с книгите и писалката се запознах и с други птици като мен, с които започнахме да съвместяваме творческите си полети.

Вярвам, че със стиховете си мога да вдъхновявам хората. 

Но това го правят всъщност птиците, вятърът и звездите. Аз съм само техен преводач.


Повече информация за Яна Радилова можете да намерите в личния ѝ сайт.



2020-04-14 | Прочетена: 435