Гайтани вежди, снага топола

Кой ви плаща, за да издавате български книги

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Покрай обявите за двойната премиера, а и покрай цялостната дейност на Фондация "Буквите", разни лица - основно политици ни задават съвсем резонния /според тях/ въпрос - "Вас кой ви финансира, че издавате български книги?"

В началото се изненадах, а после се изумих и отчаях колко дълбоко са вкоренени в съзнанието на хората две неща - че фондациите основно перат пари, и че българските автори са тотално непродаваеми.

За десетте години работа на Фондацията никой не ни е подпомагал /някоя друга платена бира не се брои/ и ние работим не с помощта, а въпреки Министерството на културата и другите подобни организации.

Както и да е, някак си се справяме, сайтът продължава да е свободен за публикуване, въпреки че ни струва доста пари на месец.

Най-резонният отговор на този въпрос е: "Децата ни!" С цялото време, което не им отделяме, мъчейки се да правим хубави, а не пазарни книги. С всички средства, които влагаме в тези книги, а не ги отделяме за тях.

Преди няколко години създадохме Творчески фонд към Фондация 'Буквите", чиято основна цел беше да издаваме книги на автори, които са ценност за българската литература, но не биха предизвикали голям пазарен успех.

Така си и стана - издадем поредната книга, следват 200 отзива в нета - "Супер, Браво, Отдавна трябваше да ти издадат книга!". На премиерата същите тези хора или не идват, или потупват автора по рамото и си правят снимки, а книгите си стоят непродадени.

Идеята - издадем една хубава книга, с парите от нея издадем следваща и прочие си потъна отдавна - последно в морето край Китен.

За благодарността на авторите не ми се и отваря дума - има един единствен, който ни хвали където седне и стане, другите някак си смятат, че то това си влиза в естеството на нещата.

Всъщност отговорът на въпроса е много прост - хората, които ни дават пари, за да издаваме български книги - това сте самите Вие.

Ако довечера дойдете на премиерата и закупите от издадените книги, може да съберем пари и кураж да издадем други.

Ако не  - все ще намерим пари за едно напиване на погребението на идеята.

П.С. Мероприятието мина успешно, представихме автори, продадохме книгите.

Но Буквичките, а и хората от дългия споисък с поздравления от сайтовете почти нямаше.

Което не ме изненада.

Но ме замисли!

Прочетена от 513

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси