Гайтани вежди, снага топола

За продуктово позициониране и страх от нещо по-лошо от АСТА

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

"Американският военен полицай хвана Клара за ръка, а когато военният полицай пред съветската стая се намръщи и потупа приклада на своя „Калашников", американецът бързо сложи ръка на затъкнатия в колана му „Колт"." „Гейтуей - 3" Фредерик Пол

 

В началото на миналата седмица доцент Силвия Минева, добър приятел, чаровница и преподавател по философия в СУ, постави в статуса си във фейсбук въпроси по тема, която лично мен, може да съм параноик, но отдавна е започнала да ме тревожи. Дълго време отлагах, а исках да пиша по нея, и сега като че ли дойде моментът.

Иде реч за тъй нареченото продуктово позициониране.

Не съм се интересувал и не знам как е по света, но в последните години у нас терминът придобива сила, употребява се все по-често. Изглежда, и се практикува по-често. И доколкото разбирам, все по-дълбоко навлиза в живота ни.

От начина, по който аз си тълкувам, продуктовото позициониране е най-непосредственият, най-малко дразнещият начин за рекламиране. Част е от цялостното произведение.

Дотук добре. Ефектен ли е?

Първият пример, който ми идва наум:

Гуми „Дънлоп". Откъде накъде пък гуми „Дънлоп"? Не знам как се е случило, но това е останало от един разказ на Артър Конън Доил. Шерлок Холмс разпознава следи от такива гуми. Чел съм разказа шести или седми клас, а тогава, както и сега, четях средно по една книга на седмица, така че не мога да се разсърдя особено на паметта си. Какво още помня? Нека се поровя в паметта си. Разказът беше в сборника „Пиратът Шарки" - общо шест бяха за Шерлок Холмс, а останалите - приключенски на морска тема. Изданието - на „Г. Бакалов" - Варна. Вероятно превод от руски, защото, ако и сега не ме лъже паметта, героят беше Холмз, а не Холмс. Дотук. Не помня много. Преди всичко - гуми „Дънлоп". С една малка забележка - за няколко минути и с няколко команди мога да си намеря и отворя разказите, след още няколко минути вече ще съм си припомнил всичко останало: приключението, перипетиите, края и още десетки неща, които са ме впечатлявали по-истински от гумите „Дънлоп" и са ме карали да избирам такива четива. Изглежда е избор на паметта да избере гумите за ключова дума, с която мога да извадя на повърхността всичко останало. Не е: „каквото го интересува човек, това помни". И до днес нямам шофьорска книжка, а честно, съдейки по отношението ми към нещата, и да имах, едва ли марката на гумите щеше да е от голямо значение за мен.

Но какво се получава? Тридесет години са в паметта ми. Преди повече от век е писан разказът. 100% ефектно продуктово позициониране. Милиони часове рекламни клипове и милиард лири стерлинги разходи едва ли ще постигнат това, което Конън Доил е направил с няколко реда.

Само че е съмнително, да не кажа невъзможно, Конън Доил да е искал да прави реклама. Получила се е като страничен ефект от сюжета, този елемент е бил необходим за сюжета и за това е бил там.

И стигам до опасенията ми. Засега проблеми няма, дори изглеждат малко антиутопични, но въвеждането на този термин доста ме плаши. Казах „въвеждането", а по-точно би било „пръкването" на този термин, защото това, което означава, го е имало откак има изкуство, но започва да се регламентира едва сега. Плаши ме как ще бъде тълкуван, оттам и регламентиран, утре. Няма ли да ограничи правата ми като автор да правя героя си какъвто го виждам, с облеклото, с което го виждам, с аксесоарите по неговите предпочитания? Няма ли да ме принуди да осчетоводявам всеки интерес, всеки каприз на героя ми, понеже неговият избор в нашия свят представлява „продуктово позициониране", което подлежи на отчет пред държавата?

На пръв поглед опасенията ми изглеждат прекалени. Дори щях да пиша в темата на Силвия Минева: „Лично малко ме засяга, 99% от случаите самите ми герои са без имена, с цел да избегна дори национална принадлежност, защото обикновено пиша за психологически категории, това, което е общочовешко, без значение какво е мястото му в пространството,

принадлежността му към нация или класа. За това в повечето случаи се измъчвам само с лични местоимения и всичко, което правят или ползват, е анонимно."

Да, така правя. Това е и една от приоритетните ми творчески цели. И средство, защото лишаването на героите ми от доста външни черти, ме освобождава да огледам по-подробно вътрешния им свят.

Бързах обаче и нямах време да пусна този отговор. За сметка на това още следващия ден съдбата ми се усмихна иронично и ми показа, че дори при тези условия не съм толкова неуязвим. Беше дошъл редът на публикуване в блога ми и в стената на фейса разказ, който съм писал през 2006 г. и в който, без дори да се замисля, просто защото е трябвало, на няколко пъти споменавам „Колт" и „Берета". Нещо, което също може да се изтълкува като продуктово позициониране. При това на оръжие.

Ами ако регламентът стане по-строг, което е твърде възможно, дали няма да се налага да плащам на читател - счетоводител, който да ме следи кога правя продуктово позициониране, след като самият аз не се усещам?

Какво още мисля за продуктовото позициониране? Ако се разбереш с някого да ти плати за това, че героят ти използва неговия продукт, но го направиш така, че да е в психологическия профил на героя, да е необходимо за сюжета и внушението на творбата, или най-малкото я украсява, придава й живот или колорит, не стои като кръпка, а обогатява творбата, честно да ти кажа, заслужил си парите си.

Защото е адски трудно.

Но не е по-лесно, когато психологическият профил на героя ти, сюжетната необходимост, внушението на творбата изисква конкретна марка, ти да трябва да я избегнеш само за да не бъде изтълкувано като продуктово позициониране.

И понеже споменах много имена, кълна се, че нито Силвия Минева, нито изтормозеният от финансовия ни министър университет, нито литературните агенти на Артър Конън Доил или телевизиите, излъчващи нови версии на безсмъртните му произведения, нито гуми „Дънлоп", нито издателство „Г.Бакалов - Варна", нито „Колт", нито „Берета" или който и да е друг са ми платили, за да им направя продуктово позициониране. А май го направих.

Възползвам се от момента, че все още не съм задължен да го отчета като финансова дейност, защото, ако дойде този момент, не бих успял да напиша дори колонката си.

Прочетена от 590

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Лицата на насилието
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси