Станислава Славова-Петкова - Една жена разказва

Иван Богданов


     1. Кога започна да пишеш?

Като ученичка. Бях в литературна паралелка в гимназията. Участвах в конкурси, дори печелех някои.


      2. Кога пишеш?

По всяко време на денонощието, стига да имам муза. Музата е малка, досадно човъркаща мисъл, която те тормози в сънищата, после те събужда сутрин и те преследва през целия ден. Единственото отърваване от нея е, като седнеш и я напишеш на лист.

 

     3. Вдъхновява ли те природата? Би ли се включила с твои произведения в проект за опазване на околната среда?

Обичам разходките сред природата. Действа ми успокояващо, зареждащо. Бяхме на семейна почивка в Родопите и посетихме град Доспат и едноименния язовир. Описанията на природата в разказа ми „Неочаквана ваканция“ са от този край на България. Въпреки това са твърде бледи, за да предадат завладяващата красота на планината и безбройните извори, реки, езера, язовири там.

Бих се включила в проект за опазване на околната среда с мои произведения, стига да ми се даде такава възможност.


      4.Даряваш ли книги?

Дарявам книги на библиотеката ни в града, на деца, на приятели. И не само книги. Философията ми е, че ако не ползваш нещо, по-добре го пусни по пътя му, ще свърши работа на някой друг. Не задръствай къщата си с вещи.

На Созополския семинар по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова“, на който присъствах лятото на 2019 година, всички участници с издадени книги бяха донесли по няколко броя. Продаваха се с благотворителна цел, да се съберат средства за следващото издание. Беше много добра инициатива.


      5.Би ли работила в съвместен проект с друг автор?

И сега го правя, но не публикуваме. (Въпреки че настоявам. Егото ми признава, че около мен има и по-добре пишещи). Правим го за собствено удоволствие и разтоварване.

 

      6. Можеш ли да импровизираш с думи на момента?

Да. Имам три много талантливи колежки, с които понякога си правим литературни „дъвки“. Заедно пишем отделните куплети на едно стихотворение. Или по зададени несвързани думи трябва да сътворим кратък разказ или стих. Предизвикателствата са сериозни. Примерно „хвърчило, мечти, кръг, опашка, викинг“ или „воблер, риба, струг, работа, жена, красота“. Забавно е и отпускащо от всекидневното напрежение.


      7. Отзиви за произведения?

Случвало се е да ми пишат, че са се разплакали, като са прочели мой разказ, разчувствал ги е. Друг път ми се обаждаха да ме питат дали съм добре – бях писала за домашното насилие. Запознавам се с нова колежка и преди да кажа каквото и да било, чувам: „Знам коя си, четох един твой разказ“. Дано и останалите да им харесат.


      8. Би ли написала текст за поп-фолк песен?

Да, стига да ми платят. Примерно:

„Ръцете ти изгарят ме отвътре,

във огън и сърцето ми гори.

Жарава ще намериш само утре.

Ела сега и смело ме… люби.“

На момента ми хрумна. Може и по-натуралистично, но да не загубим детската аудитория.


      9. Имаш ли непубликувани творби? Кое ги прави такива?

Да. Скучни са и им е необходима историческа обосновка. Има любов, пътешествия и приключения, но за да станат годни за четене, трябва да пораснат още. Рано им е.


      10.Оказали ли са влияние различните градове, в които си живяла?

Родена съм в Ямбол, учих и работих в Пловдив и София, в момента живея и работя в Севлиево. Посетила съм доста български и няколко европейски града. От всяко място имам спомени и впечатления, дори претворени в разкази. Градовете имат различен мирис, вкус и звук.


      11. Какво четеш?

Всичко, стига да е написано добре. Обичам историите. Независимо дали са за тази или друга планета, от миналото или за бъдещето. Може да са глазирани с розова захар или привързани с окървавени въжета. В момента чета с голям интерес учебника по математика за седми клас.


      12. Други дарби имаш ли?

Правя бижута от полускъпоценни камъни и мъниста. Шия разни глезотии от рециклирани материали. Имам страница във Фейсбук – БижуДеним.

Освен това живея с трима мъже – това си е дарба, откъдето и да го погледнеш.

 

      13. По какво работиш в момента?

Въобразявам си, че пиша книга с разкази. Въображението е силно нещо. Докато четеш книжка с детски приказки и си мечтаеш, минават тридесет години и държиш корица с твоето име.

Живея в Севлиево, но съм родена и израснала в Ямбол.

Имам бакалавърска степен по математика и информатика от Пловдивския университет и магистърска по информатика от Великотърновския университет.

Няколко години съм била преподавател по информатика, информационни технологии и компютърни архитектури в Националната търговско банкова гимназия и други училища в София.

Публикувала съм научни статии върху сериозните игри, свързани с обучението и опазване на културното наследство.

В момента работя като главен експерт Логистика – Прогнозиране на търсенето в международна компания.

Пиша разкази, публикувани в български издания и блогове.

Трета награда от конкурс „Ирелевант“ на фондация „Буквите“, 2018 г. за най-оригинален герой на разказ. 

Участник в Созополския семинар по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“, издание 2019 г.

Участник в Алманаси „Нова българска литература“ Проза 2019 и Романтика 2020 на фондация „Буквите“.

Първо място от Национална литературна награда „Бианка Габровска“, секция „Проза“, 2019 г., 

Второ място от Десетия Национален литературен конкурс в памет на Рада Казалийска, секция „Проза“, 2019г.



2021-01-21 | Прочетена: 450