Днес ще разгледаме една много скучна, но както се оказва - много важна тема, в процеса на издаване и продаване на книги.
Особено за книги, които авторите си финансират сами.
Мислех си, че всичко по тази тема е ясно, все пак живеем над 20 години в условията на фактури и капитализъм, но събитията от последната седмица показаха, че много малко хора имат наистина ясна представа. Признавам, обясненията ми ще са силно аматьорски и вероятно всеки счетоводител ще намери какво да добави, но все пак дават начална основа.
Как се издават най-често книги в България?
Намират се едни пари - заем, спонсорство, спестени пари, роднини и други подобни. Тези пари, обикновено, се дават на издателство, което накрая „ви хвърля едни книги". И оттук започва Голготата на продажбите.
Говорил съм достатъчно как се прави рекламна кампания и как изобщо се продават книги. В тази колонка ще се спра на счетоводното отчитане на продажбите.
Известна част от книгите се пласират на ръка - обикновено в приятелско-роднински кръг и за тях няма никакъв отчет /както и документи/.
Проблемите започват като поискате да занесете книгите си в книжарниците. Там първо започват с „Регистрирани ли сте по ДДС?". След като запелтечите, че не само не сте регистрирани, ами и изобщо нямате никаква фирма, се задава следния въпрос - „Добре де, поне някакви документи не можете ли да издадете?"
Тук се връщате до издателството. Те казват - „Добре, ние можем да ви издадем фактура за издаването на книгата, но на вас като частно лице. Няма възможност да издадем директно фактурата на книжарницата, защото няма кой да плати данъците за продажбите". Тук изобщо не коментирам ситуациите от типа „Ние ще ти отпечатаме 500 тираж, ама ще ти фактурираме 100-200" и прочие данъчни измами.
И така се попада в един затворен кръг, основно заради причината, че книгоиздаването е бизнес и всички участници в него се очаква да са фирми, и то (почти) задължително регистрирани по ДДС. Единственото нерегистрирано лице в него е авторът и затова с него се сключва така наречения „Авторски договор".
Каква е накратко счетоводната /не финансовата/ схема на продажбата на една книга. Книгата се произвежда и се доставя в книжарниците с някаква корична цена. В книжарницата книгата се продава срещу касов бон, от фискален касов апарат. В края на месеца /или на уговорения период/ книжарницата ви отчита парите от продажбите, задържайки си уговорения процент. Той варира в широки граници - до 60% в зависимост от това колко сериозно издателство се и дали сте регистрирани по ДДС. Срещу получените пари вие издавате фактура. Ако не сте регистрирани по ДДС и не можете да си приспаднете данъка, книжарницата, която задължително е регистрирана, иначе би фалирала веднага, ви удържа и 20% ДДС.
От така получените пари, които се осчетоводяват като приход за издателството се вадят разходите по производство на книгата /печат, предпечат, редакция, пари на автора за Авторското право и прочие/ и разликата между приходи и разходи се оформя като печалба. Върху печалбата, в България, се плаща плосък 10% данък.
Какво става, ако не можете да издадете никакви документи. Тогава целия приход се осчетоводява на книжарницата. Тя естествено, не е луда да ви плаща данъците и ги осчетоводява и тях - т.е си приспада (в този ред) - 20% ДДС, 10% данъци и Търговската отстъпка. Което заформя крайната сума някъде към 60-70% от коричната цена. Същевременно, документите, които имате като разходи от издателството /или печатницата/ не ви вършат никаква работа, тъй като не можете да ги осчетоводите като разходи.
Какво може да се направи, за да се избегнат всички тези проблеми?
Първото и най-важното - дайте си сметка докъде се простират амбициите ви. Ако смятате да издадете петдесетина книжка за роднинско приятелски кръг, останалата част на темата не би трябвало да ви интересува. Но ако смятате да издавате голям тираж и да се борите с разпространение, проучете внимателно всичко, преди да издадете книгата. Има борси и книжарници, които предлагат схеми за справяне с документооборота, но нещата с осчетоводяването започват още в печатницата. В ситуацията - "Имам тук една купчина книги и не знам какво да ги правя" - никой не може да ви помогне!
Второ - потърсете си нормално издателство, което поема цялостния процес, а не само печатница.
Трето - питайте познатите си с фирми. Дори и да не може да мине през тях осчетоводяването, те ще ви дадат доста полезни съвети какво да правите.
Четвърто - след като проучите всички подробности и се образовате на тема „Какво е това фактура и какво е приложението и в книгоиздаването" преценете дали някоя от възможните схеми ви устройва. Възможно е да се окаже, че в края на процеса, освен да натрупате опит, едва ще си избиете разходите.
Прочетена от 3042
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.