Гайтани вежди, снага топола

За школите по професионално писане и как се вписват в милата родна картинка

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Наскоро се чу нещо стъписващо за литературния живот на България. Хем едно такова западняшко, почти американско, каквото всъщност би трябвало да бъде, хем със силен български акцент. Предизвика си скандалите (което е естествено), но лошото е, че прозвуча абсурдно и нелепо.

Група пишещи, широко познати от медиите имена, обявяват своя писателска школа. Реакцията - съвсем очакван хейт в социалните мрежи, но този път нелишен от основания. Ще спомена само две имена - Ваня Щерева и Иво Сиромахов. За Ваня Щерева лошо няма да кажа. Симпатична ми е. И под симпатична нямам предвид просто симпатична жена, тя направо си има харизмата на бясна нимфа, от онези моите, измислените героини с магически способности и очарования на богини. Симпатична ми е като автор. Едно изречение от нейно интервю дочух случайно преди време в някакво лайфстайл предаване по телевизията, което дори не следях - такива не следя, сигурно нещо съм правил, но въпреки цялото ми невнимание ми стана ясно, че тя изпитва истинска неподправена Любов към литературното творчество. Защото въпросът към нея беше в смисъл музиката или литературата, а при хитовете й, при бързото й нашумяване и славата след това, тя все пак с доста прости и човешки, леко объркани и затова явно искрени фрази, предпочете далеч не така бляскавото като публичност писане. От друга страна умението й да яха гребена на вълната, да пише това, което предизвиква интерес за масовата публика и – изглежда, да го прави добре, видно от наличието на резултати, това е явен белег за професионализма й. Не съм я чел, вероятно няма и да я прочета, но достатъчно ми е това, което знам, за да си направя тези изводи. За Иво Сиромахов предпочитам да не казвам нищо, защото и нищо хубаво не бих казал. Е, доживяхте да видите хейт от мен - към по-известен и успял. Не можах да го избегна. Дано да не си спечеля някой и друг дивидент (както обикновено става, когато се изказваш критично или с неприязън за някой по-успял от теб в областта си), дано не ме сполети подобно „щастие”, че няма да мога да се погледна в огледалото и всеки бъдещ успех ще си го приписвам на една низка проява. Но в момента не мога да избегна тези думи.

За другите двама автори не мога да кажа нищо, нямам впечатления, не съм ги чел, но чух много силни положителни отзиви за единия от тях от хора, на които мога да се доверя, защото имаме сходни вкусове.

Тъй че за подобна школа може да се каже много „не”, но е възможно и „да”.

Срещу двеста лева мераклиите могат да научат нещо за творческото писане.

Е, аз не бих ги дал. Дори и да имам в излишък. Ако пари се харчат и печелят, то време изгубил ли си, няма как да го възстановиш. И вероятно всеки си прави своята сметка. И ако някой реши, че му трябва - няма лошо.

Друго обаче ме разтревожи. С умението да се вкарвам в антиутопии веднага видях възможната, която може да последва в България. Учителите по творческо писане по някакъв начин са задължени на учениците си. Ако са отговорни хора. И да не са, най-малко са задължени на името си, на школата и начинанието си. Те трябва и ще докажат, че тя не е съвсем излишна. Ще използват влиянието си, връзките си, близките си контакти с медиите, възможностите си за реклама, за да наложат новите имена на своите ученици и техните произведения. После би трябвало да има втори, трети випуск. И така нататък. Едно разрастване. Докато се стигне дотам, че се създаде един литературен елит от „образовани да бъдат хора на изкуството”, и те се превърнат в естетическия модел със свои критерии. И тяхна стане тежката дума да го бъде ли едно произведение, или не, да го бъде ли един автор, или не. И някое пиленце голошийче, само защото е ученик на Иво Сиромахов, водено от критериите на Иво Сиромахов,

започне да ме учи как се пише (без да съм му платил за това) и определи написаното от мен като не – стойностно, само защото някак си не се вписвам в представите му за стойност. Дали да премълча, че тези му представи вероятно ще са чист кич?

И развивайки се тази тенденция, вдъхновението да се твори се превърне в заложник на едно поколение автори, заучени да бъдат бляскави и продаваеми, като спазват доста стегната дисциплина, за да го постигат, което няма много общо със свободата да се твори и с възможните творчески открития, с чистотата на импулса, който излиза извън всякакви ограничения. Следва еднотипността в българските издания и още по-голямото отегчение на българския читател от българските автори.

Много отчаяни души. И осъдени на духовна смърт таланти, които се мъчат да съществуват в калта на интернет, и колкото по-талантливи са, в толкова по-голямо посмешище се превръщат за тролите, критикарите и обикновения български сърфиращ еснаф.

Но дотук с антиутопията. Тя няма да се сбъдне в България. След толкова страховити и мрачни приказки май ще го обърна на смях. Представих си антиутопията само защото не взех под внимание всички особености на българския манталитет.

В четвъртък докато качвах една новина в седмичника, шумно изругах, много се възмутих, а в същото време едва се сдържах да не избухна в смях. Хем ми гневно, хем ми смешно.

Като българската изобретателност няма втора. Каква беше новината? Ами опровержение от страна на дружеството на плевенските писатели. Някой злоупотребил с името на организацията, разпространявал рекламни листовки из училищата - за курсове за творческо писане. Още не съм разбрал вързало ли се е някое дете и някой родител, или не се е вързал. Ще пие ли студена вода, или няма да пие. Но мошеници, които обещават да създават писатели, вече са плъзнали.

Това за сега е първият случай на подобна схема за измама, за който съм чул. Но щом има един, ще има и други. Освен това с листовките из училищата е архаична работа. Има си интернет – там се вършат по-професионално зулумите. А между измамниците ще има и не-толкова-измамници, хора, които ще се амбицират, ще си кажат: ”Аз по-малък от Иво Сиромахов ли съм?”, и ще си обявят своя школа. Дали ще създадат писатели, спорно е. Според мен - съмнително. Но както става с всичко у нас, психозата да се създават „творчески школи” така ще се разрази, че накрая, ако оцелее школа, то ще е само ако от нея има историческа необходимост.

Как мога да завърша? Подобни школи има по света. Висши учебни заведение за писатели дори. От тях обаче може да има полза само ако са в страна, в която изкуството е мощна и стабилна индустрия. Нещо, което не може да се каже за у нас.

Трябва да открием творческата си пътека, а за добро или за зло, често тези пътеки са увити в трънаци и дива растителност. Но ако успеем да направим това и знаем, че съществува водачът за нас, едва тогава да потърсим услугите му.

Прочетена от 675

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Сърдечни измерения
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси