Гайтани вежди, снага топола

За празник, стари заблуди и фантазия

СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Поредица: ""

Тази година празничната вечер на Буквите – Базар на книгата мина чудесно. Трима автори представихме новите си книги - „Има такава любов” – поетичен сборник, интимна лирика, „На една цигара разстояние” – роман на съвременна тематика и „Далебор – синът на кладенеца” – първата част на фентъзи сагата „Ням свят”. Мога да направя сравнение с други подобни събития. При Буквите стават все по-приятни и все по-полезни за авторите. Освен че подобни вечери са доказателство, че различните жанрове мирно могат да съжителстват, заедно да събират по-широка аудитория, има повече читателска енергия, повече различни вкусове, настроения, гледни точки и можеш да предизвикаш интерес у някого, когото жанрът ти преди това не е вълнувал. Хубаво е и защото по този начин в България могат да се избегнат някои сега случващи се недоразумения. Какво имам предвид?

Онази вечер пред тези около шестдесет – седемдесет, а може би повече човека, дошли заради мен, заради авторите на „Има такава любов” и на „На една цигара разстояние” – любители на жанра, на стила или на поета, дошли не конкретно заради някой от тримата, а заради тримата – приятели на Буквите, интересуващи се от новата българска литература, заявих: Книгата ми е фентъзи. И с няколко думи успях да представя проекта си. Така са подготвени какво да търсят, какво да очакват и знаят достатъчно за тази книга, за да пробуди любопитството им или пък за да я отминат. Но при всички случаи са наясно каква е.

С други думи пуснах информация за книгата, а подобно събитие предполага всички условия да се създадат информационни потоци. И така информацията е правдоподобна.

Иначе, както казах, твърде възможно е да се създадат и недоразумения. Първата информация за новата книга да бъде пусната от хора, които сами не са наясно каква е книгата. Случва се да говорят такива. Поради различни причини.

Примери много, а лично при мен - с две книги. За „Порочна връзка” много хора и днес са убедени, че е сборник с еротични разкази. Тези ми разкази се бъркат с друг мой цикъл - „Фриволните разкази”, които също не са еротични, но в които има доста еротични елементи. Причината: за „Порочна връзка” събрах по-стари разкази, но книгата беше издадена точно когато пишех и публикувах в интернет „Фриволните разкази”. Заради това, че бях най-четеният блогър в България, си имах много врагове, които не пропуснаха случаи да ми направят черен пиар. И така заблудата - за зло и за добро, си остана.

По-нелеп е случаят със „Седем порти”. Прочетох едно критическо ревю за нея. Честно, бях оскърбен. Но не заради обидите и грубия речник, нито заради отношението и опита книгата ми да бъде „остро разкритикувана”, а защото това „остро разкритикуване” беше направено некадърно. Не познавам лично автора на статията, до преди нея изобщо не знаех, че го има на този свят. Като проверих в Гугъл и се информирах от Уикипедия, разбрах, че не е обикновен хейтър и пияница, какъвто може да предположи човек че е, съдейки по снимката му, а наистина чел, че писал, че се изказвал, изказвал през дългите тоталитарни години и след тях, плюейки „тоталитарните литератури”. Изобщо, ерудит със самочувствие. И изглежда ползващ се с доверие. И именно за това тесногръдието му ме порази и дори лекичко ме разстрои. Между многото неадекватни приказки нарече разказите в „Седем порти” - цитирам: „модерни”. Нищо лошо, ако беше вярно. Но човечецът изглежда се е заблудил, първо от това, че у нас явно нашумяват предимно автори с претенции за модерност. Второ - от фантастичните елементи, които автоматично е приел за символика. И му е дошла в повечко, а за човек без въображение да се изгуби в символиката си е направо ад. Пустият му ерудит, не е и допуснал, че става въпрос за фентъзи и не е основна цел на фантастичните елементи да бъдат символи. А последното, което може да се каже за фентъзито е, че е модерен жанр.

От фентъзито започва литературата. От митовете и легендите, от първите предания. Фентъзи са и първите романи. Да напомня от къде идва името роман. Това са епични произведения, написани на романски език. Обикновено това са приключения без връзка едно с друго, обединени от един главен герои, тръгнал на пътешествия, преживяващ ги едно след друго, докато най-накрая, най-често се връща на родното си място. При тези приключения често е имал сблъсъци с митологични или мистични създания, изобщо това, което е практика във фентъзито и до днес.

И може и да съм краен, но смятам, че реализмът е един от многобройните клонки на фентъзито.

За всеки случай реализмът не ми е достатъчен да направя своите изследвания на... реалността, да предам своите размисли върху реалността и да я опиша по своя начин, нея – именно и само реалността.

Защото реалността е изключена без психология. Както битието без съзнанието, а част от човешката психика е по-скоро магическа, отколкото рационална.   

Прочетена от 525

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси