Книги в аванс


Целуни ме, моля те, целуни ме (Страсти в Бургас) - втора част

Даниела Емандиева | 2019-10-27


Алекс нервно крачеше из стаите на апартамента си. Как можа да допусне да го снимат нахалните журналисти? Защо изобщо ѝ трябваше на Наталия да кани репортери на приема? Много добре знаеше какви хиени са и че няма да пропуснат нито една пикантна новина! Толкова ли нямаше с какво да запълнят шибаните си сайтове, че решиха да изтипосат точно него там? Сега как щеше да накара Виктория да повярва на думите му, а не на очите си? Опита да се свърже с нея още няколко пъти, но тя не му вдигна. Реши, че ще е най-добре да поговори с нея на четири очи. Облече някаква блуза и дънки, качи се в колата и отпраши за Бургас. Не можеше да си позволи да я загуби. Тя беше всичко за него!

Взе разстоянието от София до Бургас за два часа и двадесет минути. Спря пред блока ѝ и опита да ѝ звънне, но тя отново отхвърли повикването му. Не знаеше къде точно живее – на кой етаж, в кой апартамент. Слезе от колата и зачака да влезе или излезе някой от входа, за да попита къде да я намери. След десет минути най-сетне забеляза възрастна жена да приближава блока. С едната си ръка се подпираше на бастуна си, а с другата едва носеше голяма торба с покупки. Алекс я пресрещна.

– Дай да ти помогна, бабо – каза ѝ той. – В този блок ли живееш?

– Благодаря, чедо, да си жив и здрав! Да, бабе, тук живея. Не знам как ще изкача стъпалата. Ех, старост, чедо, старост! Болят ме краката...

– Хвани се за мен, ще ти помогна! – предложи ѝ Алекс.

– Недей, чедо, да не те бавя. Аз лека-полека ще се кача, ще почивам.

– Не ме бавиш, бабо. Знаеш ли, аз търся едно момиче от вашия блок. Не знам точно къде живее, а трябва да говоря с нея на всяка цена. Виктория се казва. Познаваш ли я?

– На Пепа и Николай щерката ли, синко? Как да не я познавам? Израсна пред очите ми, красива девойка стана... Много възпитано и добро дете е. 

– Ще ми кажеш ли на кой етаж живее? – бяха стигнали до асансьора.

– Качи се с мен в асансьора. Аз ще сляза на третия етаж, а Вики живее над нас, в апартамента вляво.

– Благодаря ти, бабо!

– И да внимаваш какво ѝ казваш! Не искам да нараняваш момичето ми!

– Няма да го сторя. Обещавам.

– Добре, бабе, добро момче ми изглеждаш… – асансьорът спря на третия етаж и тя слезе. – Благодаря, че ми помогна, чедо. От здраве да не се отървеш!

– И ти бъди жива и здрава! Довиждане!

Алекс слезе на четвъртия етаж и застана пред апартамента, вляво от асансьора. Сърцето му щеше да се пръсне от вълнение и напрежение. Натисна с треперещи пръсти звънеца. Мина малко време и го натисна отново. „Добре, че няма шпионка на вратата, няма да разбере, че съм аз.”, помисли си той, докато чакаше да му отвори. Чу стъпки и след това гласа ѝ.

– Кой е?

Ами сега? Ако ѝ кажеше, че е той, може би нямаше да му отвори. Мисли, Алекс, бързо мисли!

– Инкасаторът за водата съм – преправи гласа си Алекс. Само това успя да му хрумне. 

– Изчакайте секунда, сега ще отворя – чу я да казва той. Явно не беше разпознала гласа му и се готвеше да отвори.

След малко, когато отвори вратата и го видя, побърза да я затвори, но той протегна крак и не ѝ позволи.

– Вики, трябва да поговорим! – каза ѝ умолително той. Сърцето му се сви от мъка, когато прочете разочарование и обвинение в сините ѝ очи. Трябваше да направи всичко възможно, за да я накара да го изслуша.

– Приятелката ти знае ли, че си тук? – саркастично попита тя.

– Тя ми е секретарка, нямам нищо общо с нея! Пусни ме вътре и ще ти обясня!

– И защо смяташ, че ме интересува с коя си лягаш? – студенината, с която изрече думите го съсипа.

– Моля те, Вики, нека поговорим вътре!

Вратата на съседния апартамент се отвори и едра възрастна жена подаде глава навън.

– Здрасти, Вики – поздрави тя. – Вале, ти ли си баба? Отдавна не съм те виждала... – намести очилата си старицата. 

Когато чу името на бившия на Виктория, ревността го изпълни и едва се сдържа да не отвърне както му се искаше на любопитната старица. Вместо това впи очи във Вики в очакване да го пусне да влезе, за да не се разправят пред старицата.

Виктория отвори широко вратата, поздрави съседката си и покани Алекс да влезе. В момента, в който заключи отвътре, нападна словесно неканения си гост.

– Бъди благодарен на баба Пенка! Ако не беше се показала, за да клюкари, никога нямаше да прекрачиш този праг! „Инкасаторът за водата съм!” – изимитира го тя. – Изобщо как разбрахте къде живея г-н Георгиев? – беше му бясна.

– Съжалявам, че те излъгах, но знаех, че ако разбереш, че съм аз, изобщо няма да отвориш.

– Свикнах вече да ме лъжеш.

– За нищо друго не съм те лъгал – опита да се приближи до нея, но тя го спря.

– Не ме доближавай! Казвай каквото ще казваш и си върви! Нямам време да се занимавам с теб!

Алекс ѝ разказа всичко за изминалата нощ. Каза ѝ, че Наталия му е само секретарка и имат чисто професионални отношения. Обясни ѝ всичко до най-малката подробност, като през цялото време не откъсваше очи от нейните, за да е сигурен, че ще му повярва.

– Не мога да имам нищо общо с нея, не само, защото работи при мен, а и защото съм влюбен в друга жена.

Сега пък някаква друга... Заболя я от думите му. Защо след като е влюбен в друга, сега държеше да ѝ обясни за скандала в медиите? Погледна го и му каза:

– Не ме интересува в коя си влюбен? Съжалявам, че онази но... – усети, че се издаде и спря. Мразеше се задето не може да си държи езика зад зъбите, когато е развълнувана. Свръх емоционалната ѝ натура всеки път ѝ изиграваше лоша шега.

Александър изпита облекчение, когато тя спомена за онази вечер. Значи все пак помнеше какво се беше случило между тях, нищо че му беше казала, че не помни нищо.

– Защо спря? Нали не помнеше какво се е случило? – изпитателно я гледаше Алекс.

Виктория побесня.

– Да, излъгах те и какво от това? Наистина ми се прииска да не се е случвало. А ти доволен ли си, че ме бройна? – очите ѝ искряха гневно. Устните ѝ бяха стиснати и Алекс имаше чувството, че всеки момент ще му се нахвърли като побесняла котка. Последният въпрос, който се изплъзна от устата ѝ, направо го изуми? За какъв го смяташе Вики?

– Повтори, че не разбрах! Бройнал съм те, така ли?

– Под кой номер съм вписана в тефтера със завоеванията ти? Какво си помисли? Тая е пияна, защо да не я закарам в хотела и да я изчукам? Е, добре, изчука ме, доволен си! Защо продължаваш да се занимаваш с мен? Или не си намерил следващата жена, която да вкараш в леглото си, г-н Георгиев? И само да ти кажа, че не се връзвам на съобщения от рода на: „Липсваш ми!” или „Мисля за теб!” Отдавна вече не съм в пубертета! Ако си приключил, можеш да си вървиш! След малко трябва да излизам. Имам уговорка с... – не можа да довърши изречението, защото той я прекъсна.

– Съжалявам, Вики! – стоеше срещу нея и се опитваше да асимилира всичко, което му каза. За такъв ли го смяташе? Беше останала със съвсем погрешно впечатление за него. Пристъпи две крачки напред и протегна ръка, за да премести един кичур мокра коса от лицето ѝ.

– Да не си посмял да ме докоснеш отново! – размаха пръст пред лицето му тя. 

– Добре, само се успокой! Вики, не съм такъв, за какъвто ме мислиш – тихо каза той. – Онази нощ в хотела преобърна живота ми на 180°С.

– Да не би някой папарак да ни е щракнал заедно? – иронично попита тя. – Извинете ме за причинените неприятности, г-н Георгиев!

Сарказмът ѝ го подлудяваше. Алекс избухна:

– Щях да се радвам, ако го бяха сторили! Поне щяха да ме замесят в скандал с най-очарователната жена, с която съм бил!

– Сега вместо на мен, трябваше да даваш обяснение на жената, в която си влюбен. Впрочем, дали тя е видяла снимките вече? Не си губи времето с мен, а тичай при нея! – посочи му вратата Виктория. Беше категорична и той тръгна.

Преди да излезе от стаята, когато тъкмо минаваше покрай нея, Алекс спря и впи устни в нейните.

Виктория го зашлеви и избухна:

– Как смееш да ме целуваш?

– Смятам да продължа да го правя и занапред – отвърна ѝ той. Клекна в коридора, за да обуе маратонките си, отвори входната врата и преди да излезе ѝ каза:

– Влюбих се в теб, Виктория! Харесва ли ти или не, това е факт. Мисля, че и ти изпитваш нещо към мен, макар да твърдиш друго. Ще настоявам, докато не ме обикнеш. Рано или късно ще станеш моя съпруга. За първи път изпитвам нещо толкова силно към някого... Онази нощ в хотела бе най-хубавата в живота ми и смятам, че не преспа с мен само заради секса. Онази нощ в очите ти прочетох любов и не мисля да се отказвам от нея.

Виктория стоеше като препарирана и не знаеше какво да каже. Не беше очаквала такова обяснение в любов! Страхуваше се да обича отново. Валентин също ѝ се кълнеше в любов, но ето, че я беше напуснал. Не можеше да си позволи да разкрие чувствата си към него, макар в момента да ѝ се искаше да му се хвърли на врата. Опита да се успокои преди да проговори.

– Съжалявам, Алекс, но за мен онази нощ не означава нищо! Просто реших да се позабавлявам с теб! – каза му тя. Трябваше да го излъже. Не беше готова да се впусне в ново любовно приключение. Плюс това не беше сигурна дали това, което ѝ обясни за скандала в медиите е истина, макар вътрешно да усещаше, че Александър не я лъже.

Сърцето му се сви от мъка. Погледна за последно към нея и без да отрони и дума повече, си тръгна. Заслиза бързо по стъпалата. Беше съкрушен. Една сълза се търкулна и намокри тъжното му лице. Какво щеше да прави? Не можеше да диша без нея... А тя явно не искаше той да бъде част от живота ѝ, въпреки че очите ѝ говореха друго.

Виктория затвори вратата и се свлече на земята. Сълзи премрежиха погледа ѝ и тя ги остави да потекат на воля.

– Съжалявам, скъпи, не мога да позволя да бъда наранена отново! – каза на глас тя. Изправи се бавно и отиде до прозореца. Алекс тъкмо се качваше в колата. Потегли с мръсна газ. – Пази го, Господи! Не позволявай да му се случи нещо!

 

Книгата можете да поръчате оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=460



2019-10-27 | Прочетена: 36