Производството на една книга – от ръкопис до краен търговски продукт – има много разходи. Тези разходи някой трябва да ги плати. Има три варианта за това:
1. Читателят – това е най-желаният и естествен вариант. Издателството влага пари, издава книга, тя се продава за 3-4-5 месеца, издателството брои пачки и... ги харчи за следваща книга. В общи линии, издателствата търсят точно такива книги, затова малко от тях работят с български автори.
2. Държавни и/или подобни фондове.
Да, не всички книги са пазарни (разбирай кръв и секс най-общо), а културата на една нация трябва да се развива. Затова има обособени държавни фондове – Програма „Помощ за книгата” например, или подобни фондове на различни фондации, които имат за цел да поддържат сериозното литературно равнище в България. Ако сте наистина заинтересовани – ще ги намерите.
3. Вие самите, приятели, съмишленици и евентуално спонсори, които можете да убедите, че тази книга си струва.
Да, приемаме, че в държавните фондове е пълна корупция и шуробаджанащина и естествено, Вие, като млад и неизвестен автор, не можете да пробиете там. Тогава организирайте по някакъв начин хората около себе си, за да ги убедите, че книгата Ви си струва да види бял свят върху хартия.
Прочетена от 6107
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.