Вина за това, до голяма степен, има начинът на издаване на книги при социализма. Тогава Съюзът на българските писатели издаваше книгите „по заслуги", а не толкова по художествена стойност, и можеше да се чака с години, докато на някой млад автор му се издаде първа стихосбирка. За възвращаемост на инвестициите или поне за някакви продажби изобщо не се говореше – залежалите книги се даваха на вторични суровини.
Сега времената са други – има пазарна икономика. Всеки може да издаде книга (практически няма ограничения за жанр и съдържание), но издателите се интересуват от възвращаемост. И колкото и странно да звучи това на повечето автори, ситуацията е такава – издателствата не са просветителски дружества и нямат такива задачи.
Как да проучим какви книги биха се купували?
По-голямата част от авторите правят една основна грешка – харесват си някоя тема, правят проучвания по нея, пишат и накрая връчват на издателя една дебела разпечатка с думите – „Аз моята работа съм я свършил, сега остава вашата“.
И на издателя, освен да се хване с две ръце за главата, не му остава нищо друго. Дори и книгата да е добре написана, то рядко тези теми интересуват широк кръг читатели.
Ако не пишете по специализирана тема и искате книгата Ви да стигне до широк кръг читатели (в смисъл да се продава добре), то е желателно предварително да проучите какво се търси.
Всяка книжарница в България има седмична, месечна, годишна класация. На базата на тези класации, на разговор с книжари и на малко анализи лесно можете да изведете основните вечно продаваеми теми (да Ви помогна малко – Любов, Секс, Екшън, Убийства). Но това са променливи величини. Тъй като една книга се пише доста време, то не разчитайте само на българските класации – те показват текущото положение. Проучете класациите в Амазон, Барнс & Ноблес и другите големи книжарски вериги (всичко вече е достъпно в Интернет). Така ще получите реална представа какви книги ще се превеждат и продават през следващия сезон в България. Има и още много тънкости – следене на големите литературни награди, отзивите в Goodreaders и още много неща. Всъщност, повечето издатели си имат професионални читатели, които правят това, така че преди да започнете да пишете, сондирайте мнения в няколко издателства.
Преценете правилно и жанра, в който ще пишете. Освен мейнстрийма, има множество специализирани жанрове, които си имат твърда публика – например фантастиката, здравословното хранене, езотерична литература и прочие.
Освен това различните типове книги имат различна продаваемост. В България най-добре вървят романи (и то по-дебели) напук на западния пазар. Сборници с разкази тук не се пласират добре, особено ако разказите не са тематично свързани, а авторът просто е решил да издаде в книга това, което е написал.
По темата може да се говори много, но запомнете нещо основно – невероятно трудно се продава книга на неизвестен автор, която е механичен сбор от произведения и няма никаква тематична насоченост!
Затова е много важно да подготвите съдържанието на книга за съответната целева група професионално. За целта издателството предлага работа с редактор.
Прочетена от 5396
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.