Гайтани вежди, снага топола

„Не съдете по кориците за книгите“ - тази мъдра мисъл в пряк и преносен смисъл е употребявана често, стане ли въпрос за литературни творби. Ала когато сме в ролята на читатели и застанем пред препълнените рафтове в богато заредени книжарници, отрупани с пъстри и дори предизвикателно оформени обложки на произведения от познати и непознати автори, нещата придобиват по-различен аспект.

Човешкото око се плъзва алчно по цветовете, шрифтовете и нарисуваните изображения, разтваря страниците и гледайки илюстрациите, се опитва да отгатне струва ли си текстът между кориците. Факт е, че постоянно се появяват нови интересни произведения на начинаещи или малко познати творци, с които запознанството би ни донесло усмивки, катарзис, духовна наслада. Други, уж познати нашумели имена, могат да ни изненадат приятно или неприятно с току-що публикувана творба.

В цялата тази палитра от многообразие ключова роля играят кориците и евентуалните илюстрации на книжното тяло. Още си спомням с усмивка подарения ми като дете сборник с приказки на Шарл Перо с фототипни илюстрации от италианското издание. Душата ми се пълнеше със слънце само като зърнех корицата. Четях с удоволствие написаното, разглеждах рисунките и се пренасях във вълшебния свят на фантастичното.

По същото време в домашната ни библиотека се появиха два тома с български народни приказки, изрисувани от много известен художник. Цветовете бяха мрачни, изображенията модернистични. Те не само че не привличаха, а отблъскваха силно моето детско сърце. Една сутрин мама с удивление откри сборниците с откъснати корици и илюстрации. Опитах се да обясня защо го бях направила – исках да прочета историите, но без грозните и „страшни“ за мен тогава рисунки.  И до сега се чудя  - редакторите и издателите, пуснали в продажба тези книги, никога ли не са били деца?

Не по-различна е ситуацията и с останалите произведения. Обложката, нарисувана от популярно име, не винаги е най-добрата за творбата. За да улови магията на произведението и да бъде свързващ мост между написаното и читателя, дизайнът на корицата трябва да бъде изработен от човек, прочел от буква до буква съдържанието на текста, усещайки пулса на творбата и посланието на автора.

Творецът понякога има доста по-различно виждане за външния вид на книгата от художника или издателя. Логично и правилно е да бъде не само чуто, но и взето под внимание и неговото мнение. За да няма скъсани корици или илюстрации после.

Екипността между автор, художник и издател е правилният подход при избиране на „дрешките“, в които да бъде облечен един готов текст. Те не е задължително да бъдат лъскави и модерни, достатъчно е да са подбрани със стил и вкус, както и да отговарят на замисъла на творбата адекватно. Защото, ако перифразирам друга стара мъдрост, когато стане въпрос за книги – „По кориците ги посрещат, по съдържанието ги изпращат.“… Дали в кошчето, или на рафта с любими истории – зависи от добре свършената работа на отговорните за това.

 

Прочетена от 675

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси