Автори на Български издател

Сара и други любови

Иван Богданов

Мария изпълняваше предписанията на лекарите и предимно лежеше, но така и не се научи да почива. Тя беше като живак в повечето време, все искаше да върши нещо и като ѝ забраних категорично да пипва каквото и да е в нас, тя се зарови дълбоко във Фейсбук.
По едно време започна да ми праща линкове:
—  Ти нали все се оплакваш, че нямаш нови автори. Ето ти една талантлива, а и изглежда сериозна.
Линковете водеха към група „Жени над 50“, на която естествено не бях член. Подадох молба и, странно, приеха ме. Погледнах набързо, но нямах време да чета задълбочено и забравих. Но при любопитната Мария няма такива неща.
По някое време през нощта ме сръга и каза:
—  Виж, прочети! Тази Катерина, майката на собственичката е самороден талант. Трябва да я издадеш!
Почнах да си трия очите, за да се разсъня. Мария ми подаде листи за четене. Да, наистина беше интересно.
Авторката не беше професионалист. Личеше си по това, че описва точно живота си, без да вкарва и грам измислица. Четохме истински натурални преживявания.
Но пък какви преживявания! Авторката беше водила интересен живот в хайлайфа, малко над средното ниво.
Текстът ме разсъни окончателно. Надигнах си възглавницата и започнах да чета. Мария се беше заровила дълбоко в групата и започна жадно да рови постовете ѝ.
По едно време се разпсува. Не я бях виждал в такова състояние, явно беше в сериозен афект.
—  Тия тъпи лелки в тая група са ѝ скочили завистливо и са я направили на нищо и тя е престанала да публикува на най-интересното! Утре я издирваме задължително, не можеш да пропуснеш такъв автор!
За първи път Мария много държеше да издам някой. Досега само беше казвала - тази става, с тази ще имаш проблеми. И от дългия си опит с хора винаги се оказваше права.
Щом сега оживено настояваше да не я изтърва, значи бяхме открили Автор с главно А.


~***~


—  Трябва да започна пак да шофирам! – каза един ден Мария. - Не мога все да разчитам на таксита, имам да ходя по различни учреждения да си уредя документите.
Аз не шофирах вече от няколко години, ретинопатията ми се беше засилила и не исках да рискувам. Имах кола, Мария имаше две, които така и си стояха в гаража.
—  Имам книжка още от УПК-то. Над 30 години. Даже имам златен талон – не съм карала, не съм имала нарушения. Преди много време катастрофирах. Нещо дребно беше – един калник на отсрещната кола. На джипа му нямаше нищо, но аз нещо се уплаших и спрях да шофирам от тогава. Сега обаче се налага. А и ми се ходи с теб извън града.
Разбирах я. Аз имах шофьор на служебната кола, бизнесът налагаше да се носи тежко надалече. Но баничарката имаше само две места, а и не му беше работа да кара Мария насам-натам.
Мария намери някакви опресняващи курсове и взе няколко урока.
—  Стигнаха ми колкото да си припомня кой педал за какво е и какво се прави. А и правилата са се попроменили за тези години. Но с паркирането твърдо не се оправям. Казаха ми един полигон извън града, към Малашевци, където можело да се тренира. Ще дойдеш ли с мен?
И за секунда не се колебах, скочих до нея и тръгнахме за Малашевци. Беше голям майтап, защото Мария все още не се справяше с левия завой и беше начертала на Джипиес-а маршрут само с десни завои до полигона, където отивахме, който обикаляше половината град.
Не казах нищо, гледах я как е хванала здраво волана, сякаш ще падне от колата, ако не го стиска и как е вперила поглед напред през предното стъкло. 
Както и да е, стигнахме. Слязох от колата, започнах да я насочвам, но тя ми се сопна – била дошла да се научи, не да я насочвам.
Седнах отстрани, отворих бутилка бира и дълго се наслаждавах как Мария тренира странично паркиране.
Тя беше от оная смотана зодия, която не знаеше думата – „Отказвам се“. Почти се беше мръкнало, когато най-сетне реши, че се научила да паркира и тръгнахме да се прибираме.
По пътя минахме край едно любимо заведение. Мария паркира доста умело, явно тренировките днес бяха дали резултат и каза:
—  Дай да се почерпим по случая, а ще повикаме „Дринк енд драйв“ да ни прибере.
Съгласих се веднага. В заведението имаше много хубаво бяло вино, което в тези горещини щеше да ни дойде добре. А и Мария имаше нужда да се отпусне след напрежението днес.


~***~


Мария беше влязла в оживен диалог с Катерина. 
Открай време имаше природен талант да се разбира с хората. Всъщност не само с хората, тя се разбираше с всичко живо, дори с бургаските гларуси. (Тук Мария ме поправи – „Никакъв талант, обучение и 25 годишен опит с хора“).
С Катерина бяха обменили взаимни комплименти за външен вид, качество на писане, протекъл живот и се бяха сприятелили толкова, че вече ме обсъждаха мен.
Катерина беше последвала страницата на издателството и лайкваше постовете.
Аз бях претрупан с работа и нямах време да я чета, но Мария я четеше усилено и често ми препращаше откъси на месинджъра: „Я виж това, виж и това и ако я изтървеш като автор, просто не знам какво ще те правя!“
Откъсите наистина бяха добри и ги четях тихо на разсъмване, докато двете диванета кротко похъркваха до мен.
—  Аз не хъркам! - заяви напълно уверено Мария, когато веднъж говорихме по темата, а Сара я подкрепи.
Добре, че недочувам и не ми пречеха особено.
А Катерина наистина беше добра. Беше живяла интересен живот.


~***~


Мария започна да кара все по-уверено. Е, признаваше си с невинното си гласче: „Те ми свирят, ама като покажа руса глава от прозореца спират. Ами толкова мога, нали не съм блъснала никого?!“.
Поне паркираше все по-уверено и комшиите престанаха да излизат по терасите да я гледат. Е комшийките не спряха да мърморят след нея, но то си беше нормално, тя беше много по-елегантна от тях.
Един ден ми каза:
—  Никога не съм ходила на пикник. Сума ти тиймбилдинги и какви ли не мероприятия, но никога не съм била на романтичен пикник.
Заинтересувах се, още повече че имах един комплект за пикник, спечелен на една викторина преди много години, който така си стоеше изобщо неотварян.
Прегледах го, допълнихме каквито други прибори и посуда трябват, напазарувахме и тръгнахме в ранния следобед към поляните на Витоша. Мария беше взела джипа и лесно се качихме по кланите пътища до Златните мостове. Намерихме едно по-уединено място, разпънахме едно голямо одеяло и подредихме съдовете. 
Сара хукна нанякъде по поляната, но не се притеснявах за нея, тя щеше да дотърчи веднага щом отворехме кутиите с яденето.
Не бързахме с това. Налях по чаша бяло вино, Мария се излегна в скута ми и замечтахме. Вечерта беше приятно прохладна, появиха се първите звезди. Не си говорихме нищо, само мълчахме сгушени един в друг.
В един момент Сара дотича ухилена с огромна кучешка усмивка, но с ужасно окаляна муцунка. Почистих я бързо с мокри кърпички, преди да е минала с кални лапи върху нас.
Явно беше огладняла от тичането, защото започна да души кутиите с храна. Аз не ѝ дадох, но мекото сърце на Мария не издържа и ѝ извади една баничка. Подаде една и на мен.
После ме погледна, отпи от виното и явно придоби смелост:
—  Бо, искам да ти кажа нещо. Знаеш, че Бургас ми е на сърцето. Мислех това за след години, но днес ми пратиха много изгодна оферта за апартамент в затворен комплекс край Крайморие. Препоръча ми го сигурен човек. И цената е изгодна…
Задавих се с баничката. Да, вярно говорихме, но не бях изобщо готов да зарежа бизнеса в София и да се преместя край Бургас. Да, беше крайна цел, но нямах готовност. А нямах и парите…
Казах ѝ го:
—  Трябва ми поне година, за да мога да преместя бизнеса. Сега започваме есенния сезон. До другото лято няма да мога. Ти отивай, ще идвам като мога… 
Почти заплаках. 
—  Ой, миличкото ми! – усмихна се Мария. – Апартаментът е още „на зелено“. Поне година няма да е готов. Знам, че не можеш да зарежеш всичко тук. А и аз няма да тръгна без теб. Има време за всичко.
Сара беше изяла баничката и явно подуши нещо, защото хукна в настъпилата тъмнина. Аз притеглих Мария в прегръдките си ѝ я целунах. Устните ми залепнаха за нейните и не искаха да се отлепят. А по едно време усетих как езичето ѝ се промъква между тях…
В този момент Сара залая силно. Явно беше съгласна!

Книгата може да бъде закупена от книжарница "Книгите" - https://www.knigite.bg/book_new.php?pid=649

Прочетена от 941

Биография

Всичко в тази книга е измислица. Това е роман.
Явно съм добър автор, защото така казвах и за предните си два романа, които се изкупиха в голям тираж с идеята: „Е, не може да лъже толкова умело, явно само сменя имената.” Но всичко е плод на развинтеното ми въображение. Дори Мария е измислица. Както и спокойната любов с нея. („Измислицата“ ми подава чаша с кафе и продължава да чете с интерес какво пиша).
Единственото действително нещо в тази книга е любовта на Сара, защото само чистите души обичат истински и без условия. (Сара, усетила, че пиша за нея, скача в скута на Мария и започва да чете.) Всъщност само Сара знае какво се е случило реално и какво не. И не защото е свидетел на събитията, а защото чете директно в сърцето ми. Затова и книгата се казва така - “Сара и други любови”.
На страниците ще откриете объркания живот на един успешен, но самотен издател. Няма да четете как му разбиват сърцето. Това беше в предните романи. Този, както обещах на читателите си, е изцяло положителен. И романтичен.
Любопитните издателски истории ще завладеят въображението ви (покрай издателите винаги има тълпи от красиви жени), а накрая ще бъдете обезоръжени от спокойната, но изпълнена с подводни течения, като морето край Бургас през август, любов с Мария. И от бургаските ни истории, разбира се.
Ще издам малка тайна. В тази книга все пак има нещо реално. Съвсем малко зрънце истина. Една любов, която ще се случи открай докрай в някой от следващите ми животи. Или може би вече се е случвала и споменът за нея е привлякъл отново двете души. Любов, която би била бурна като слънчево изригване, ако и двамата бяхме повярвали, че можем да бъдем обичани. Но в този живот е невъзможна. Ще ви оставя да я откриете сами.

Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Без(д)умие
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси