Хипермерност

Разказвачи на книги


Любовта има много имена - за книгата "Имената имат дом"

Божидарка Божинова | 2020-11-10


Любовта има много имена. Тя идва неочаквано и носи красота и болка. Не всеки има щастието да я разпознае. И не всеки има къде да я приюти. Но има хора, които се раждат с очи в душата си – очи за красотата в света. Именно такъв човек е Веселина Иванова – авторката на тази книга. Тя открива любовта в хората, в шепота на морето, в огнените залези, в ромона на планинските ручеи, в детските спомени... Красота има дори в тъгата и в самотата, с които също се срещаме в стихосбирката.

Авторката пресъздава емоциите на героите си под формата на акростихове, подредени по азбучен ред. Всяка буква от азбуката намира своето място на белия лист, въплътена в звучни и красиви български имена. Усещанията се преливат едно в друго, докато началните букви на имената следват своя азбучен ред. Това е своеобразен и уникален  подход към създаването на пъстрия поетичен свят на авторката. 

Веселина Иванова е успяла да ни загатне тайната на своето вдъхновение. Тя вижда очарованието на всички красиви български имена и с малко думи ни рисува цели светове. Зад всяко име се крие отделна история – история за любов или раздяла, за близост или болка. Авторката ни среща с различни характери, със спомени от младостта с нейния „звън на китари“, с тихото очарование на зрелостта. Пренася ни в чудния свят на морските вечери с „дъх на водорасли“ и вкус на сол и страст, на свобода и романтика. Любовта я има във всеки сезон и винаги е различна. Има я през лятото, което не искаме да си тръгва и което остава при нас, „затворено в бутилка“. Има я и в ранните есенни дни, когато „се събират жерави“ и „лятото тръгва лениво“. И в сладката късна есен, когато „лозницата от плод е натежала“. Любовта е спокойна и уютна през февруари, защото зимата е „тих прекрачен праг“. И се превръща в истинска магия, когато пролетта идва с „липов цвят и дъхави треви“ и превръща „сълзите в смях“.

В поетичната книга „Имената имат дом“ оживяват прекрасни природни картини. Авторката е запечатала като кадри от филм крайбрежните залези с техните „лъчи, умиращи в прегръдка с мрака“, уханните гори, в които „танцуват вейките танго със вятъра“, а „ясните звезди над тях трептят“. С всяко стихотворение сякаш невидим художник добавя нов щрих в картината, наречена „Любов“. Всеки акростих е като парченце от пъзел, който постепенно се подрежда пред погледа на читателя. 

Веселина Иванова ни въвежда в своя поетичен свят с акростихове, в които е кодирала не само своето име, но и своето отношение към живота и заобикалящия ни свят. В тях е противопоставила младостта на старостта, задава си въпроси и прави равносметка. След което ни повежда в лабиринта на многопосочни настроения, чувства и емоции. Вярвам, че тази книга ще намери  дом в сърцата на читателите!

 

Книгата може да бъде поръчана оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=545



2020-11-10 | Прочетена: 84