Награждаването започва в 18.30, в уютната обстановка на книжарница ХЕЛИКОН - сред много книги и тиха музика. Участват тримата номинирани млади автори, двама представители на Кафене.бг и разбира се, г-н Светозар Желев - директор на издателство Сиела, благодарение на което трите най-добри новели получават своето книжно тяло.
„От начало до край и обратно" на Евгени Филипов, „[Е]липси. За всеки ден и никога" на Биляна Атанасова и „d'Ева" на Елица Бонева, са трите произведения, които журито определи като най-достойни да бъдат издадени в сборника „Новелови награди'08".
Тримата са избрани сред 24 участници от цялата страна на възраст между 15 и 25 години, които в края на 2008 изпратиха своите неиздавани досега произведения за конкурса, организиран от Kafene.bg и Сиела.
За месец и половина (от декември 2008 до средата на януари 2009) експертното жури в състав Захари Карабашлиев (автор на "18% сиво") , Мила Вачева (редактор отдел "Култура и стил" във в. "24 часа") и Амелия Личева (литературен критик) прегледа внимателно всичките 24 произведения, за да открои тези, чиито автори най-умело са се справили със задачата да поднесат в творбите си увлекателна история в обем между 50 и 100 страници - класическо изискване за формата новела.
Сред гостите са приятели на номинираните, посетители на книжарницата и...аз. Г-н Желев връчва почетните грамоти на Евгени Филипов от Варна и Елица Бонева. После шумни овации и аплодисменти посрещат победителката в конкурса за новела на млад автор - Биляна Атанасова. Тя получава и голямата награда на Кафене.бг - едногодишна стипендия в размер на 1000лв.
Следва размяна на пожелания, автографи и наздравици с чаша вино.
След пожеланието от екипа на Кафене.бг, Биляна да намери вдъхновение в паричната награда, ние й пожелаваме да не намира вдъхновение само в нея.
Тя е само на 25. Следва в СУ, специалност Славянска филология. Има издадена стихосбирка - „Разкъщени", а сега спечели първа награда на конкурса за новела „Новелови награди". Тя е Биляна Атанасова.
Трудно ли се пише новела?
В писането няма лесно и трудно, това не е задължение, а удоволствие. Независимо дали е новела, разказ, стихотворение, то се отронва от теб, но не представлява трудност.
Кое беше първо? Твоята новела или конкурсът?
Новелата се беше появила като идея, а и като текст, много преди да реша да участвам в конкурса, но си признавам, че се постарах да я завърша в срок, за да бъде включена в него, иначе можеше още да я дописвам.
Твое ли беше решението да участваш, или някой ти помогна?
Въпросът е изненадващ за мен, тъй като съм изключително своенравна и самостоятелна личност, изобщо не допускам някой да ми помага или пък да ми пречи в подобни начинания.
Три изречения, които да разкажат новелата ти и да накарат читателя да я прочете?
Ако може да се разкаже с три изречения, няма смисъл от 100 страници, нали така? Ако се очаква по някакъв начин да заинтригувам хората да отгърнат моята новела, бих им казала, че тя е нетрадиционна, вълнуваща и посяга към съкровените неща. Но бих ги приканила да прочетат и новелите на другите двама финалисти, защото сборникът на Сиела е изключително ценен в това отношение - дава три различни артикулации на заобикалящия ни свят.
Има ли автори, към чието ниво на писане се стремиш? Някой, на когото да подражаваш?
Не. Има автори, които обичам, които понякога цитирам или се влияя от техни идеи, но няма автор, на който да подражавам, това би ме изличило като индивидуалност.
Каква литература обичаш да четеш извън задължителната университетска?
Всъщност, специалността ми е такава, че част от задължителната литература е и моя любима, например руската на XIX и XX век. Извън това, харесвам Маркес, Вирджиния Улф, Вонегът, Кафка. Изобщо, библиотеката и вкусовете ми са разнопосочни и освен това, което вече харесвам, се ентусиазирам от нови и непознати за мен имена. Чета и български автори, от които много харесвам Мария Радулова, Вирджиния Захариева, която нашумя отново с последната си книга и др.
Какво е усещането да бъдеш най-добрата от 25 участници, да бъдеш публикувана?
Определението „най-добър" сигурно би зарадвало всеки, но за мен то е несъстоятелно. Да, ужасно хубаво е да получиш I награда (особено, ако ти е съвсем първа), но пък винаги трябва да си наясно, че има и други достойни и добри автори, ако щете, други „най-достойни" и „най-добри".
Усещането да бъдеш публикуван е по-силно от спечелването на наградата. Чувствам се безкрайно щастлива, когато видя работата си на хартия и знам, че така ще достигне до много хора. А още по-вълнуващо е, когато се сблъскваш с реакциите им.
Какво те вдъхновява?
Всичко и нищо. Може би, вдъхновението е химична реакция вътре в теб, когато е налице, можеш да намериш вдъхновение в най-обикновено нещо, но когато липсва и най-величествените гледки, най-интересните случки не те подтикват да пишеш, усещаш се слаб, не съумяваш да изразиш онова, което чувстваш.
Какво ще пожелаеш на младите автори?
На младите, на старите, на всички, пожелавам да живеят с отворени очи, да имат силите и дързостта да пишат онова, което искат и да се намират издатели, които да ги подкрепят, без да потъпкват таланта и достойнството им и много читатели, разбира се.
Прочетена от 1787