Народният дворец на културата тази вечер е огласен от детски песни и гълчава. И това не е случайно! Открива се изложба на картини, рисувани от деца. По платната греят ярки цветове, а на стената с графиките оживяват приказни герои. Малчуганите от Ателие „Приказен свят" са тук за да стартират третата си годишна изложба „Нека чудото да стане - част от 14 салон на изкуствата. Деца от 4 до 10 годишна възраст са подредили своите картини тук, но не търпят украсата - свалят балоните и в очакване на началото започват буйна весела игра с балони.
Четири по-големи момичета - доскорошни активни участнички с жълти блузки и стикери с логото- въвеждат ред, за да може Татяна Антонова - техният ръководител да открие вечерта и изложбата. А гостите са много и изненадите също. Тук е Еле на Панайотова от СБХ, която връчва награди на млади художници, чиито работи остават в съюза. Това са Антонио Петров, Вероника Любенова и Марина Светославова. С тригодишно закъснение пристигат награди от Унгария. А участвалите миналата година в конкурса на читалище „Христо Ботев" също получават своите награди.
И тук е мястото да поясня. Този отзвук не се появява случайно в Книгите. Просто книгите, приказки и стихотворения са вечна тема в детските рисунки. А всяка книга оживява по различен начин когато е илюстрирана от талантлив художник. Може би някои от тези деца като пораснат ще станат пррофесионални илюстратори. Но дори и да не бъдат художници, то те вече са се докоснали до чудото на творчеството.
Многобройни са конкурсите, в които малките творци пращат свои картини: „Ябълката"; „Моите детски мечти", „Слънчевите руни в българските шевици", „Сладкопойна чучулига" и още. Но най-голямата награда си остава самото творчество и удовлетворението, че си сътворил нещо със своите ръце, преживял си го със сърцето си, видял си го с очите си.
Прочетена от 1836