Петък, тринайсети е.
Черните котки се крият някъде и упорито не ми пресичат пътя. Жалко, бяха ми последната надежда за малко късмет.
В ранната утрин титулярната водеща на тези награждавания, Камелия Иванова, ми се обажда, че е на легло с висока температура. „Но вечерта ще успя да дойда, нали знаеш, че винаги успявам!”
Уви, въпреки многото лекарства и други стимулиращи средства, идването се оказа непреодолим проблем. В 18 часа тя ми се обади, че трябва да се справям сам.
Което създаде проблеми пред мен – освен титулярна водеща, Камелия беше и председател на журито и най-вече – титулярна сценаристка на събитието. Имах при себе си грамотите и класирането, както и наградените стихотворения, но някой трябваше и да ги прочете – „де оня глас меден загорски...”
Но съдбата си знаеше работата. Не всичко в тоя фатален ден беше фатално. Драго от Епизод, като пълен професионалист вече си беше си направил саунд чека и беше готов да свири. Залата започна да се пълни, въпреки очакванията и напук на студеното време. На входа раздавах стихотворения, на тия които могат да четат, те пък си ги разпределяха с други и в един момент вече не знаех кое къде е. Това направи вечерта много весела.
Мечка страх, мене не, грабнах микрофона и започнахме награждаването.
След встъпителните думи за годишнината на Кирил Христов, Пламен Глогов прочете неговия „Химн”, в който за първи път в България се споменава – ‘жени и вино, вино и жени!”.
Започнахме с веселата част. Всяка година за конкурса се изпращат и хумористични стихотворения. Винаги ни е било сложно как да ги класираме. Затова през 2009 за първи път учредихме наградата „Жаден Пегас”. Първите и носители бяха двама – и двамата известни бардове
Орлин Миланов е носител на награда за най-бързо развиващ се бард от Софийски вечери на авторската музика’2009. Освен това е носител на едни пронизващи сини очи, които запомниха всички дами по градовете, където правихме турне миналата пролет. Той спечели наградата със стихотворението „Радиация”.
В една случайна нежна ситуация
облъчи ме с флуидите си фини
и твоята любовна радиация
ще ме убива петдесет години...
За Татяна Йотова може да се говори много. Наградите и – за поезия и за музика, заемат цяла лавица в тях. Последната е от поетичния конкурс „Ерато” на вестник „Уикенд”. Всъщност Татяна, ако имаш нови – казвай! Тя определя себе си като... любимата класна.
„Ох, Боже! Ама наистина ли? Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви!!! Толкова ме зарадвахте! Най-вече - спомогнахте счупеният ми пръст на крака да започне да заздравява по-по-бързо.” - из отговорът на писмото и, че е номинирана за наградата.
Така и не каза, къде си е счупила пръста, но в награденото и стихотворение „Винце – спомен” има много намеци:
Уф, че мекичка постеля...
сламата в хамбара,
май че предната неделя
беше по-корава... 
След смехът на залата, дадохме думата, по скоро микрофонът на Драгомир Драганов от група „Епизод”. Той изпълни нови, незвучали на сцена до момент, свои композиции от новия му проект „Alter Ego”.
Стигнахме и до раздаването на основните награди. Явно Пловдив е градът на любовта и виното, защото поглеждайки назад в класирането, винаги има 2-3 представители в челната тройка. Тази година традицията се спази.
Втора награда, за стихотворението си „Слънцето в Ж.Р”, прочетено от очарователната Pin4e, получи младата, 16 годишна, авторка от Пловдив – Мария Рангелова. За крехките си 16 години, тя е спечелила толкова много литературни награди, че е направила цял блог, за да може да ги опише.
Огледай се...
Ако не съм до теб,
може някъде по облаците
да личат стъпките ми от залези.
Угасила съм нощната лампа,
а Луната своя светлина няма.
Трета награда получава съгражданката и Евелина Кованджийска за стихотворението „Душата ми тревяса”
Душата ми тревяса от премълчавания.
Не казах на никой как дъждът вали в мен,
как кокичето на самотата порасна на рамото ми.
Премълчах и болката от нераждането на смеха
върху студените ми устни.
Тя разделя тази трета награда с една от предишните лауреати на наградата – Силвия Куюмджиева за "Нощен гроздобер”
Ти казваш, че...
Виното ражда доверие.
Надипляш чаршафа ми – трудна асма.
Наместо филизи поникват съмнения.
Пълзят безпощадно по мойта снага.
Поощренията останаха за софиянци, разпределени странно – мъж, жена, мъж, жена...
Пламен Глогов /Sarcomadroll/ споделя в сонета си „Виното и тя”
Те са два различни опиата-
Виното и Нейната негá
Без любов горчиви са вината,
Виното подслажда Любовта.
Но защо, когато изтрезнея
Виното не помня,…помня Нея?
Илияна Каракочева /Ина Крейн/, в нейното „Вълшебно” стихотворение казва
Във вените ти
виното танцува,
в очите хвърля
слънчеви искри,
в целувките ти
с пламъци нахлува,
влюбеният дух
освободил...
А, Александър Калчев /алкалчев/, който въпреки че сподели, че все пак за него основния празник е Трифон Зарезан, в „Любовта е пиянство” описва
От преврялото вино
в душата ти кипват
непознати до вчера копнежи.
Един поглед копринен
и ти си молитва,
преизпълнена с трепет за нежност.
Вмъкналата се в тази софийска тройка, в която нито един не е родом от София, бургазлийка споделя в тъжното си „Дъждовно стихотворение”
Вали.
До хоризонта вали.
Боли.
До хоризонта боли.
Да изляза от себе си
искам.
Да изляза от себе си –
мога!
Пълният текст на наградените произведения, както и мотивите за „Защо и тази година не е връчена първа награда” можете да прочетете във форума.
Продължихме със свободна поетична програма, в която Павлина Йосева /Pin4e/, Райчо Русев /rajsun/ и Яким Дянков /Яким/ прочетоха свои произведения.
След всичко това най-сетне награждаването свърши и продължихме в близкия ресторант с това, което по-голямата част от присъстващите смятаха за „основна част на мероприятието”.
Някои си загубиха ума по Пин4е, други от виното, трети усилено обсъждаха предстоящия на 28.02 Маскен бал.
Прочетена от 2032