Хипермерност

Нови български книги


Кавъри и други разкази

Любомир Петров - Пидов | 2020-04-20


– Литературен кавър? Не, такъв жанр няма! В  естрадната музика – да, в литературата – не.

– Има, вече има!  В тази  книга има девет кавъра върху христоматийни разкази   на наши класици. Не  пародии,  пастиш, епигонство  или плагиатство, а  кавъри – новият  жанр. Чети и си кажи мнението!


МЕТАФОРАТА НА КАВЪРА

(Предисловие)

Ако се говори за кавър в естрадната музика – да, там има такъв жанр. В киното вместо кавър се употребява терминът римейк. Но в литературата за кавър жанр – нито дума. Говори се за пастиш, за епигонство, за пародия, говори се за плагиатство, Боже, опази, но за литературен кавър – не.

В тази непозната земя – литературния кавър, искам да построя своята скромна хижа. Дали ще се разрасне в поголямо заселение – времето ще покаже. Може да звучи самоуверено и самонадеяно, но допускам, че е възможно в Речника на литературните термини след години да се яви нов термин – литературен кавър.

Как разбирам литературния кавър. Ще се опитам чрез мои конкретни кавър разкази да посоча някои от белезите им, кавър връзките, и по индуктивен път да се достигне до общ извод.

Определил съм разказа „Петна по стената” като кавър на „Нежната спирала”, Й. Радичков, въпреки че по сюжет, тема, идея нямат нищо общо, а само затова, че и в двата разказа има по един детайл, който изобразително може да стане символ на целия разказ.

„Старият занаят” съм посочил като кавър поради твърде голямата си близост с темата в „Дърво без корен”, Н. Хайтов.

“Невинният” съм посочил като кавър на „Виновният”, Валери Петров, заради еднаквата им развръзка, въпреки че до нея се стига по крайно противоположни пътища.

„Молебен” е посочен като кавър на „Задушница”, Елин Пелин, заради пътищата на героите им към човешко, семейно щастие, пресекли се, случайно или не, по време и във връзка с църковни ритуали.

Посочих кавър връзката в тези четири разказа с „прародителите” си, тъй като в случая тя е твърде тънка и читателят, и не без основание, може да не се съгласи, че тези разкази са кавъри.

В другите пет разказа кавър връзката е очевидна. Тук обаче идваме и до друга група характеристични белези: общото между кавъра и изходната творба може да е явно, да е подсещащо, да не се крие кавър връзката с класическото произведение. Но общото не е достатъчно да е само в близостта до име на герой или заглавие, а и в темата и/или идеята, или пък в атмосферата, аромата на произведението, колкото и общо да звучат последните две. Обаче! Сюжетът, скелетът на литературното произведение, трябва да е нов, различен. Защото точно новият сюжет и фабула ще създадат новите герои, а оттам и новия самостоятелен разказ.

Езикът на кавъра не трябва да копира езика на класика, а да си е чисто авторов, добър или лош, но да си е на автора.

И още нещо задължително за литературния кавър, споменато по-горе, той трябва да е в кавър връзка с класическо, христоматийно произведение, познато на редица поколения читатели.

Сега, по законите на научното познание, трябва да обобщя отделните белези в едно общо заключение, научна формулировка. Да, но аз не съм литературен теоретик, за да изградя научна теория на това – що е литературен кавър и как да го разпознаем. Това предоставям на литературните критици, а защо не и на читателя.

Създаването на литературен кавър е като ходене по въже. Първо, някой може да обвини автора в плагиатство, което е лошо, ако е истина; второ, кавър разказът може да не бъде „разпознат” като кавър, което, в крайна сметка, не е толкова лошо, стига разказът да си го бива.

В настоящата книга предлагам цикъл от кавър разкази. Как читателят ще ги усети – като кавъри, като самостойни произведения или, не дай си Боже, като плагиатство, поемам и този риск – ще видим.

В крайна сметка може да се каже, че за създаването на кавъри са „виновни” самите класици. Не стига, че, по думите на наш писател, „класиците ни и една свободна метафора не са ни оставили”, ами те, ще добавя аз, още от ученическата ни скамейка формират нашата чувствителност, етика, естетически вкус, начин на мислене и възприемане на действителността. Или ако перифразирам мисълта на един литературен критик, който казал: „След „Илиада” – нищо ново”, бих рекъл, че след класиците – нищо ново.

 

Книгата може да бъде прочетена тук - https://knigite.bg/ebook/ebook_new.php?pid=478


 


2020-04-20 | Прочетена: 383