Полъх за промяна

Нови български книги


Душата на Айша: Възмездие

Б. П. Богданов | 2020-06-21


Телефонът на Кабир иззвъня и той излезе от столовата. Шейх Ибрахим повика шофьора, каза му да ги чака след половин час и отиде да се преоблече. После мина покрай стаята на Айша, повика я и двамата излязоха на главния вход. Колата ги чакаше. Седнаха едновременно на задната седалка и шофьорът потегли. Колата беше стар модел Мерцедес, но бронирана. Бавно се спусна надолу, зави наляво и през няколко завоя стигнаха до язовирната стена. Пак завиха наляво и се спуснаха по брега към Духок. На входа на града се отклониха към старите квартали. Кабинетът на зъболекаря се намираше на тиха улица в единствената триетажна сграда. Останалите къщи в пресечката бяха едноетажни и двуетажни. Третата къща отляво в най-добрите си години беше магазин, но смени няколко собственика, след което я използваха само за склад. Беше пясъчножълта с ковани решетки на двата прозореца, широка, обкована дървена врата и полуетаж на покрива. С годините на покрива имаше качени и изоставени стари дървени легла, стелажи, маси и ред други непотребни вещи, покрити или оставени на слънцето. Тази сутрин на покрива имаше и човек. Джевджет Тахироглу бавно разместваше и оглеждаше вещите, но не изпускаше от очи входа на улицата.

Мерцедесът на шейха зави и навлезе в пресечката. Джевджет се наведе, отвори стар дървен сандък и извади зареден РПГ7. Изчака колата да се изравни с къщата, изправи се на колене, прицели се в стъклото на задната лява врата и натисна спусъка. След това захвърли гранатомета и избяга по стълбите към задния вход.

Гранатата полетя, разтвори стабилизатори и след половин секунда се удари в колата. За тази половин секунда колата измина още четиридесет сантиметра и гранатата попадна в задното стъкло, веднага след металната колонка. Стъклото се напука от удара, но се пръсна едва след като гранатата експлодира над капака на багажника. Колата отскочи, завъртя се леко надясно и спря. Цялата улица потъна в тишина за десетина секунди, но още преди да се разсее димът над покрива на склада, първите смелчаци се затичаха към колата на шейха. Съвсем скоро телата на шейх Ибрахим, Айша и шофьора лежаха на двата тротоара върху импровизирани завивки, а пламъците по колата и около нея бяха потушени. Хората започнаха да замитат стъклата от изпочупените витрини и прозорци и се взираха към началото на пресечката за повиканите линейки. По тила и раменете на шейх Ибрахим имаше множество набити парчета от задното стъкло, ивица от косата му беше отнесена и се показваше оголен и окървавен череп. Взривът го беше захвърлил към предната седалка и носът му беше счупен. Около минута остана без дъх, но въпреки че беше в безсъзнание, инстинктивно пое въздух, когато го местиха от колата към тротоара.

Айша беше с бурка. Парчета стъкла се забиха в ръката и рамото ѝ, но не успяха да наранят сериозно главата ѝ. От взрива тялото ѝ беше отнесено напред и надясно. Първо си удари главата в предната седалка и загуби съзнание, а после в стъклото на задната дясна врата. Дясната ѝ буза беше разкъсана, а окото затворено от подутия клепач. Хората, които се опитваха да ѝ помогнат, не напипваха пулс и не усещаха дъх, въпреки че доведоха жена, за да ѝ направи изкуствено дишане. Завиха я и се заеха с шофьора. Душата на Айша плавно се отдели от тялото и съвсем бавно измина около метър право нагоре. Направи мъничък кръг с диаметър не повече от половин метър и огледа около себе си. Виждаше изпочупените витрини, отворените врати, обгорената кола, тялото на шейх Ибрахим, част от тялото на шофьора зад колата. Виждаше хора навсякъде, но не и около нея. Душата на Айша започна да се издига нагоре в плавна спирала под ъгъл около тринадесет градуса и обхващаше с поглед отначало покрива на колата, вторите етажи и покривите на съседните сгради. Все още нямаше линейки. Хората вече се събираха на по-големи групи и много от тях се насочиха към тялото на шейх Ибрахим.  До Айша, на самия бордюр, стоеше само един тъмен силует на жената, която се опита да я върне към живот. Душата на Айша се чувстваше безпомощна, объркана и изоставена. После, след като достигна около петдесет метра над улицата, забеляза от североизток малка точка бяла светлина. Светлината почти се сливаше с яркото небе и само пулсациите ѝ я отличаваха от него. В далечината се чуха сирени на линейки. Светлината ставаше все по-ярка и доста по-голяма, но пулсациите останаха равномерни. Душата на Айша инстинктивно се насочи към светлината, ускори ход, отскубна се от спиралата и полетя към нея. За по-малко от 11 минути, следвайки светлината, напусна Ирак и прелетя над осем хиляди километра до малкото селище Иса в Селемджински район на Амурска област, част от Далекоизточен федерален окръг на  Руската федерация. Там на улица Саратовска, дом номер 4, се свърза с петседмичния ембрион на съпругата на еленовъда Креховецки Владимир Викторович – Тамара.

 

Джевджет Тахироглу беше планувал да пресече съседен заден двор и през служебния вход на магазин за мебели да излезе на съседната, успоредна улица. Оттам пеш да се придвижи три преки до лекотоварен автомобил и поемайки на северозапад, до час да премине границата с Турция. Той слезе тичешком по стълбите и пресече двора, но нещо го теглеше назад. Искаше да разбере дали е премахнал шейх Ибрахим и се съмняваше дали въобще е улучил колата. Тези съмнения бяха само оправдание на обхваналото го желание да се върне и да огледа. Следвайки това желание, Джевджет излезе на съседната пресечка, заобиколи квартала и се озова на стотина метра от взривения автомобил и насъбралата се тълпа. Първата линейка вече  беше дошла и изгаси сирената, но зад далечния ъгъл се чуваше втора. Преди Джевджет да стигне до взривената кола, санитарите вече бяха положили шейх Ибрахим на носилка и я вдигнаха от тротоара. Тълпата им правеше път, докато носеха тялото на шейха към линейката, но след тях се затваряше плътно и Джевджет не успя да види нищо. Опита се да стигне до линейката, преди да затворят вратите, но не успя. Шофьорът на линейката пусна сирената и тълпата се разпръсна по тротоарите, повличайки Джевджет. Като се озова отново на тротоара, Джевджет се затича успоредно на линейката с надежда да зърне нещо през страничното стъкло. Така измина близо петнадесет метра, преди да види блясъка.

На северозападния ъгъл на кръстовището, през което мерцедесът на шейха влезе в пресечката, на десетина метра навътре в двора, имаше двуетажна къща с нова беседка на покрива. Когато линейката включи сирената и се приготви да тръгне, един мъж в беседката за първи път от единадесет години изпсува на български. Али Хани, роден, израснал и обучен като Петър Ставрев по прякор Черния, отметна голямо жълтеникаво платнище и върху масата на беседката се показа зареден СПГ9 с преработена тринога за ниска стрелба. Али Хани се прицели в предната броня на линейката, произведе изстрел, сниши се и допълзя до ниския борд на покрива. Огледа покривите на съседните къщи и като се убеди, че са празни, леко повдигна глава над борда, за да прецени резултата. После изпсува отново, слезе по стълбите и напусна дома и семейството си завинаги.

Гранатата на Али проби решетката и радиатора на линейката със скорост около петстотин метра в секунда и се взриви в двигателя. Струя от стотици осколки и парчета от двигателя помете всичко по пътя си и го разхвърли на около осемдесет метра надолу по улицата. Взривната вълна разпори купето на линейката като консерва и заби остатъците от двигателя, скоростната кутия и окачването дълбоко в асфалта. Горивото в резервоара експлодира и после всичко затихна. Чуваше се само пукот на догарящи парчета – метал, тапицерия, плът. Тялото на шейх Ибрахим физически вече не съществуваше. То бе разкъсано, разпръснато, мачкано и обгорено стотици пъти. Душата на шейха буквално бе изстреляна десетина метра над мястото на взрива. Тя се въртеше като пумпал и близо седем секунди не успя да се овладее, след което започна да се издига нагоре в плавна спирала под ъгъл около тринадесет градуса. Забеляза малка черна точка на север, която бързо напредваше към нея и скоро се превърна в тъмен, плътен рояк. Идваше за нея. Душата на шейха се огледа със страх и надежда, но по улицата всичко беше замряло. Хората, които оцеляха, бяха избягали по къщите и магазините далеч от взрива. Долу на тротоара все още лежеше тялото на Айша. Роякът вече се спускаше над крайните квартали на града и приближаваше. Вече беше по-голям, значително по-плътен и по-черен. Душата на шейх Ибрахим направи последен опит да се спаси – спусна се стремглаво надолу и се свърза с тялото на Айша. Айша тихо изхълца, пое въздух, потръпна и изпадна в безсъзнание. Две линейки влязоха едновременно от двете страни на улицата. След половин час Айша лежеше в спешното отделение на градската болница, а в ранните часове на следващия ден военномедицински хеликоптер, нает по дипломатически канали от швейцарска застрахователна компания, я откара до гражданското летище. Там я пое специализиран самолет на застрахователната компания за лечение в Швейцария. 

Книгата може да бъде закупена оттук - https://knigite.bg/book_new.php?pid=485

 


2020-06-21 | Прочетена: 123