Иван Богданов - книгоиздаването е екипна работа

Богдана Калъчева


1. Съжалявали ли сте някога за издадена книга? Работата с автора или продажбите са били причината за това? 

Често се случва, може би за над 30 процента от издадените книги. Причините са основно от работата с авторите. Повечето автори дори и след успешна първа книга просто решават, че това не е тяхното и не биха се занимавали повече със сериозно книгоиздаване. И всички направени в тях инвестиции отиват на вятъра. Това ме ядосва най-много, защото винаги се старая да давам възможности на талантливите, но повечето от тях просто не желаят да излязат от зоната си на комфорт.

Обратният случай – когато издавам качествена книга, авторът се старае, но продажбите не са това, което съм очаквал – е друга тема. Там никога не съм се ядосвал, защото това, към което съм се стремил – една качествена книга да стигне до читателите – е постигнато. Ясно е, че не всичко е продаваемо, особено по-качествената поезия.

 

2. Опишете автора, с когото не бихте работили никога. 

Вътрешнофирменото название на подобен род автори е „Агресивен графоман“. Това са автори, чиито писателски и личностни качества са недостатъчни за пробив на пазара, но същевременно Егото им е високо, те мечтаят за многохилядни тиражи и медийна известност. Интересно е, че подобен род автори не се отказват дори и след 4-5 неуспешни книги (най-често финансирани от тях). Подобен род автори са една от основните причини издателите да бягат от работа с български автори.

 

3. Представете си, че писателят Богданов и издателят Богданов са двама различни мъже. Писателят Богданов би ли избрал да работи с издателя Богданов? Защо? 

На този въпрос съм отговарял многократно. Като автор аз съм си традиционен графоман, пиша, за да изкарам демоните от себе си, след това не се интересувам от творчеството си, почти не правя реклама на книгите си, изобщо допускам всички грешки, които допускат несериозните автори. От друга страна, като издател съм строг професионалист, изпипвам си нещата, старая се да покажа най-доброто от авторите и книгите. 

 

4. Какво искате да знаят авторите за Вас, преди да започнете съвместна работа? 

Както казах по-горе, аз съм професионалист. Когато приема, че дадена книга и автор си заслужават финансирането, изискваме от автора да се отнася професионално към целия процес. Всичко се обяснява предварително, подписва се договор, в който двете страни имат права, но и задължения. Издаването на една книга е силно екипна работа и се очаква и двете страни да дават всичко от себе си.

 

5. Вярвате ли, че авторите и издателите имат лимит – на идеи, аудитория, качество на творческия продукт? 

„Лимит ни е само небето“ се пее в една популярна песничка. Точно съвместната работа с издателство позволява на автора да надгради способностите си и да разширява постоянно хоризонтите си, защото повече от нещата, с които тепърва се сблъсква, за издателите са рутина и те имат опит как стават. И обратното – издателите се учат постоянно на нови неща – от обстановката, от авторите, от конкуренцията.

 

6. Приятелството между автор и издател пречи или помага при съвместната работа? 

Това е като всяка връзка – докато са в по-близки отношения, съвместната работа върви добре, защото в този бизнес специално не всичко е пари. Проблемите започват, когато приятелството се разпадне, а работата остане. Случвали са ми се подобни истории. Аз, лично, се старая да съм приятел с хората, които издавам. Ако приятелството си замине, се губи и взаимния интерес.

 

7. Склонен ли сте да променяте вижданията си за книгоиздаването, ако реалността се разминава с тях? Имате ли се за адаптивен книгоиздател?

Това го правя редовно. Аз, като малък издател, не бих оцелял, ако не бях крайно иновативен. Точно преди една година започнаха проблемите с Ковид. И докато колегите издатели се жалваха какво ще правят, аз разучих видеоконференциите, създадох собствено телевизионно студио и качих работата ни на съвсем ново ниво. Всъщност случилите се събития ни позволиха за пореден път да покажем колко по-напред сме от множеството „колеги“.

 

8. Като издател неминуемо следите търсенето. Какво чете българинът днес? Търси ли се качествената литература?

Качествена литература за кого?! Когато през 1993 година започвах този бизнес, направихме стандартната грешка на начинаещите издатели – ще издаваме само много качествена литература. Започнахме с нов превод на Алиса, след това издадохме биографията на Хонда, редица качествени кримки, но забелязахме, че продажбите не са като на колегите ни, които издаваха „булевардна литература“. След това дойдоха книгите на Пако Рабан, Даниел Стийл, милионни тиражи и аз установих, че моят вкус и вкусът на основните групи читатели се различават силно. Да се върнем на въпроса – има различни таргет групи, които купуват книги, и за всяка от тях представата за качествена литература е много различна. Затова всеки издател трябва да се насочва към вкуса на аудиторията, която основно чете жанра, който той издава.

 

9. Все повече автори се самоиздават. Това влияе ли на качеството на предлаганите книги? Избор или необходимост е работата с издателство?

Да, влияе. В книгоиздаването има три етапа – написване на текста, подготовка на книгата, продажба на книгата. Тъй като съвременните социални мрежи силно подпомагат последната част, то авторите масово решават, че могат да минат без издателство. Това обаче в повечето случаи води до ниско качество на издадените книги. 

Важно е да се прави разлика между самофинансиране и самоиздаване. Когато вие имате създадено име и смятате, че лесно ще продадете книгата си, тогава е по-удачен вариант да финансирате издаването, като наемете издателство, което да се занимава с техническите въпроси, а вие да се занимавате с продажбите на книгата и да прибирате печалбите. За жалост по-разпространен е вариантът на самоиздаване, при който редакция прави някой приятел, корицата прави съседчето, предпечатът се прави на Уърд и се търси „най-тънката“ оферта на печатницата.

И всичко върви добре до момента, в който вашата книга стигне до книжарниците и се види голяма разлика с професионално издадените книги.

 

Пиша от… не знам откога пиша. Буквите научих в първи клас, но и отпреди това измислях истории. Естествено, нашите ме наричаха лъжец и често ми се караха заради тях, но това не ме отказа. Сега се хвалят с мен – „Той е писател“, но всъщност няма много разлика. Аз измислям светове.


Чел съм… Какво ли не съм чел. Огромната библиотека от няколко хиляди тома на родителите ми изчетох като ученик. Някои класики не ми харесаха. После като пораснах, ги четох пак… Пак не ми харесаха. Явно четенето ми беше изградило вкус. След това продължих да купувам книги и да чета. Изчел съм повечето нашумели съвременни автори. Имам любими жанрове като фантастиката, но тези книги чета за удоволствие. Другите ги чета, за да се науча да пиша.

Защо пиша? В началото пишех, за да изкарам демоните от себе си. После започнах да разговарям с тези демони, те ми разказваха най-различни истории. По-интересните записвах. После започнах и да ги издавам.

Издал съм три стихосбирки, с които не се гордея, и два романа за Самотата, които цитират постоянно из Фейса.

Но най-много се гордея с книгата си „Пътят на книгата (Как в България да напишем, издадем и продадем книга)".

 


2021-03-04 | Прочетена: 363