В предната колонка разгледахме как да стане известни. След като сме направили това, придобили сме някакви фенове и прочие е време да преминем към втората част от плана – Да създадем продукт, който да им предложим.
Отсега чувам възмутените възгласи – Ама как така, книгата не е продукт, принизявате творчеството и всякакви други подобни възгласи.
Истината е една – писането си е писане, но книгоиздаването е комерсиална дейност и се занимава с производство и продажби на книги.
Ако сте написали някаква некомерсиална книга (има много такива), то се налага да се намери отнякъде финансиране, което да покрие разходите по издаването. Има такива възможности – спонсори, грантове, програми за подкрепа на книгата.
Тук ще разгледам случая, когато издавате книга с комерсиална цел.
Какво трябва да направим в началото?
Подберете тема, която би вълнувала феновете Ви. Желателно е тая тема да е интересна и на по-широка публика.
Естествено, най-лесното е да съберете всичко, което сте написали (в повечето случаи в стил „отвътре ми идва“), но такъв род книги са продаваеми сами в средата на приятели и роднини, които ще ги купят заради вас, а не за да ги четат.
Огледайте какви книги са водещи в класациите по продажби в книжарниците, огледайте какви книги четат и обсъждат хората около вас и изобщо за какви книги се говори.
Измислете някакво убийствено заглавие. Заглавието продава много. Проверете внимателно в Гугъл дали вече няма някакво подобно заглавие. Изберете такова, което привлича погледа, не е стандартно, елементарно и да си кажем честно – безлично.
На всички мои книги съм измислял заглавията предварително и съм оформял концепцията на книгата около него. Не всички автори работят така, но е важен крайния резултат. Заглавието трябва да изразява основната идея на книгата и когато читателите го видят, да бъдат привлечени да я купят. Давам, за пореден път, последния си роман – „Самотата спи на възглавницата“, който го продадох съвсем на зелено, преди изобщо да започна да го пиша, само на база заглавието и няколко откъса във Фейсбук.
Е, и заради убийствената корица.
Корицата е 50% от продажбите и никога, ама никога не си позволявайте да икономисвате от нея. Ако си мислите, че с картинка от интернет и някакъв надпис сложен в Пейнта, ще направите корица, която ще накара хора, които не ви познават, да купят книгата Ви, явно говорим на различни езици.
Изобщо – книгоиздаването не е евтин бизнес и затова направете добре проучванията си и разчетите, преди да пристъпите към издаването на книга.
И очаквайте следващата колонка – Бизнес план за издаване на книга.
Прочетена от 682
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.