В навечерието на Великден разсъждавам върху трудната съдба на творците, имащи като Иисус своята Страстна седмица, която е целият им живот. Те също преминават от „Осанна!“ до „Разпни го!“ по няколко пъти, приемайки болката, обидата, унижението и смъртта в името на своите създания – словесните творения, родени от душата им, които са пуснали да пътуват по света.
Избралият да бъде Творец, създаващ изкуство, съзнателно е тръгнал към Голгота, понесъл своя тежък кръст доброволно. Стъпка по стъпка той върви към Разпятието с надежда онова, което е сътворил, да направи другите по-добри, по-милосърдни, по-човечни, по-светли.
Всеки автор обича словесните си рожби. Той приема с радост похвалите за тях и изпитва болка, когато ги хулят. Ала не се отказва от написаното, защитава своето „дете“ до смъртта си, тъй като е част от него самия.
Пишещият се сблъсква с изпитания постоянно, приема ги търпеливо и се опитва да ги преодолява, знаейки, че това е неизбежно, когато създаваш произведения. Препятствията са различни – от лицемерието и завистта на колеги, до трудностите в самия творчески процес. Всички те са проверка дали човекът, хванал перото, е истински творец и има ли достатъчно сила да стигне до Голгота, а после да възкръсне чрез книгите си.
Историята познава съдбите на велики поети и писатели, понесли в своя земен живот мизерия, болка, обиди и страдания, но получили признание едва след смъртта си, възкръсвайки чрез произведенията си за нов живот във Времето.
Понякога страданията на твореца са толкова непоносими, че си задава въпроса дали си струва да продължава, дали да не потърси друг път за душата си. Винаги се намират доброжелатели, подтикващи го да се откаже, убеждавайки го, че няма никакъв смисъл от „пишуркането“, особено ако не е подплатено с финансова изгода (а най-често е така). Истинският творец не се колебание, а продължава да върви по избрания път въпреки безсънните нощи, липсата на признание или недоброжелателната критика.
Всеки автор на поезия или проза тайничко е мечтал за похвали и награди. Не винаги ласкателствата, галещи ухото, са наистина заслужени, не винаги отсъствието на награди е показател за слаби произведения. Липсата на официално признание не е мярка за качеството на написаните творби. Мислещият творец го знае и приема с мъдро търпение и тези изпитания.
Всеки автор е умирал и възкръсвал чрез творбите си неведнъж и пак е готов да измине пътя към Голгота, защото такава е съдбата му – да създава красота, да спасява другите, късайки парчета от душата си, с които да нахрани гладните духом.
Надеждата е във вярата, че физическата смърт на Твореца е началото на неговото възкръсване. Така е било до днес. Пътят на Иисус е безкраен във Времето, а Голгота е само кратка спирка в него. И понеже душата му е станала частица от всяка земна душа, вярвам като човек и творец, че пътуването към Голгота всъщност не е толкова страшно, защото „В словото е истината.“ И победата над Смъртта – във всичките ú измерения.
Честит празник, скъпи Творци! Носете своя Кръст гордо към Книжовната Голгота! Ако сте изпълнили достойно своята мисия, Пътят на вашето дело със сигурност ще ви отведе до Възкръсването.
Прочетена от 723