Previous Next

Иван Богданов

Този невинен и прост,  на пръв прочит, въпрос много ясно разкрива настройките на авторите.

Според отговорите могат да се разделят на няколко големи групи.

Първата група е на отявлените графомани. Те пишат за човечеството, за бъдещите поколения, които ще ги оценят! Тях изобщо не си струва да ги обсъждаме.

Основната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. При тях авторът и лирическия герой са органически свързани. Те използват творчеството като арт терапия, като начин да прехвърлят проблемите си върху белия лист, с надеждата че веднъж записани решението ще се намери само. Това са близо 80% от авторите. Такъв, да си призная с ръка на сърцето, съм и аз в художествените си текстове.

Всичко написано е в опит да изкараш болката от себе си и да я споделиш с другите. Понякога от това се получава добро литературно произведение, по-често не се получава нищо. Важното в тия произведения е, че си ги написал. Именно затова повечето автори са много сложни с редактирането на произведенията. Нито виждат как могат да ги подобрят, нито виждат защо да го правят - то нали всичко е казано (и всяко пипане на думите реже направо в сърцето ми, добавят по-чувствителните).

Има една междинна група, сечение със следващата, които съумяват да погледнат произведенията си в по-обширен план и да създадат от собствените си болки, произведения в които може да се открие /припознае/ всеки и да намери, ако не решение на проблемите си, то поне споделена емоция. Голяма част от съвремените ни поети са така Те съумяват да претпврят собствените си преживявания, в литературни произведения които вълнуват всеки.

Последната група е най-малка, но реално тя прави литературата. Това е групата на писателите. При тях литературния герой и автора са тотално разделени и освен ползването на някои свои спомени и преживявания, най-често няма, а и не трябва да има нещо общо. Тези автори работят писатели. Те пишат текстове за читателите, без да преживяват емоционални събитията, които описват. Като всяка друга работа и тяхната изисква предварителна подготовка, проучване на проблемите, на фактологията, изследване на потребителското търсене и всички останали подробности, необходими за да се създаде продукт за пазара.

Тези хора пишат основно за пари /те живеят от това/ и естествено и за слава /не познавам сериозен автор, който да не е поне малко суетен/.

За издателите не пише никой. Те не са краен /терминиращ/ елемент в етапа на книгоиздаването. Да напишеш книга, която евентуално би се харесала на издателя е точно както да напишеш стихотворение, което би се харесало на журито на конкурса - действа за момента, но е безсмислено в по-нататъшен период.

Имате това "изпонапредвид" когато пишете книги. Читателите купуват книгите, за да намерят в тях себе си или проблемите си. Те не се интересуват от дълги предговори, в които някой ви хвали, от животоописанието ви, или от това какво сте завършили и на кой ъгъл сте срещнали любовта.

Вземате предвид тези подробности, за да не се окаже, че освен пишете за себе си и издавате книги, които сами вие бихте чели!