Често автори се обръщат с молба към литературни критици, издатели или известни творци да им бъде дадено обективно мнение за качествата на създадената от тях творба. И още по-често са разочаровани от едностранчивата оценка за същата. В днешната колонка ще се опитам да изложа своето виждане по въпроса, обяснявайки какво точно е литературна диагностика на художествен текст и как се прави.
Първо, за да бъде наистина качествена и обективна, тя трябва да се извърши от човек с опит и знания в областта на литературната теория и практика. Той трябва да е наясно със спецификата на изграждане на една творба, нейните особености и да има ясни критерии кое е качествено и некачествено в авторски текст. Изказаното мнение задължително отбелязва достойнствата и недостатъците на написаното, препоръчвайки как добрите страни на текста да се запазят и изпъкнат, кои са пътищата за преодоляване на минусите, оставяйки на твореца сам да вземе решение какво ще прави по-нататък с произведението си.
Когато се диагностицира проза, задължително се анализират:
- жанрова специфика – отговаря ли на заявеното от автора и съдържа ли необходимите характеристики.
- сюжет, фабула и композиция – изчистеност и завършеност, специфика, оригиналност.
- тема, идея – ясно ли са изразени.
- заглавие – подходящо ли е, мост ли е към темата и смисловото ядро на текста.
- герои - начин на изграждане, пълнота, завършеност, специфика, оригиналност.
- диалог – характеризира ли героите, интересен ли е, уместен ли е.
- пейзаж – на правилните места ли е, в унисон ли е с душевното състояние на героите или в контраст, реалистичен ли е, подсказва ли за предстоящи събития, „говорещ“ ли е - като действащо лице или не.
- лексика – с богат речников запас ли работи творецът или не, използва ли разнообразни синоними – езикови и контекстови, съобразява ли се със специфичната лексика, свързана с герои и събития с творбата.
- правопис, пунктуация – ниво на правописна и езикова култура.
- изказ – има ли собствен стил или не, мисълта ясна ли е, фразата с добър ритъм ли е или е „затлачена“ от излишно многословие.
- синтактични конструкции – разнообразни ли са или еднотипни.
- Графично оформяне – изключително важно при представяне на текст за диагностика.
Поетичният текст е по-различен и когато се дава оценка за такъв, хубаво е да се акцентира на следното:
- жанрова специфика – отговаря ли на посочената от автора и носи ли съответните белези.
- тема, идея, заглавие – има ли вътрешна връзка между тях.
- лирически герой – специфични особености, чувства, емоции, катарзис, душевна драма.
- настроение и атмосфера – как са изразени.
- художествени изразни средства – има ли оригинални тропи и фигури или са еднотипни.
- поанта – мост ли е към идеята и лирическия Аз – обединява ли образ, емоция, символ.
- лексика - специфика, оригиналност.
- синтактични конструкции – специфика.
Изложих своето виждане за това как се прави литературна диагностика основно по две причини – от една страна с идеята да дам възможност на много автори и сами да направят такава на своите творби. Това би им помогнало да подобрят качествата на своите произведения. От друга – когато като творци поискаме литературна диагностика на свое произведение, да сме подготвени какво да очакваме.
Безспорно обективната, добре направена литературна диагностика на художествен текст е от полза на автора за подобряване на творческото ниво и постигане на по-високи литературни резултати чрез създаването на по-качествени творби.
Прочетена от 1243