Гайтани вежди, снага топола

16 години Буквите - един личен поглед

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Наистина не знам какво да напиша за този рожден ден.

Преди пишех гръмки фрази, лозунги, говорехме за бройки автори, произведения…

Преди беше друго…

Когато преди 16 години замислих Буквите, всичко беше много различна. Група млади ентусиасти бяхме направили „Словото“, но новите автори нямаха къде да публикуват. Реших да им създам място.

Защо ли? Ами защото можех. Не знаех с какво се захващам, нищо не разбирах от литература, не знаех как се правят сайтове, а за управление на писателско Его не бях и чувал.

Не, не е вярна широко разпространената версия, че съм направил сайта, защото никой не е искал да ме публикува. Истината беше, че си имах личен литературен сайта erato.dir.bg, който беше доста посещаван.

Какво стана нататък знаете всички. Първият ми жесток урок беше, че между добър автор и добър човек няма никаква корелация. Вторият – че май няма нормални пишещи. Всеки, който гони собствени демони, драскайки по белия лист.

Това породи множество проблеми, основният от които така и остана нерешен – авторите обичаха да обсъждат други автори, а не техните произведения.

Сайтът бързо се нацепи – Хулите, Откровения, Бунтарите, Стихове бг  и още знайни и незнайни.

Това са минали неща. Никога не слязох до това ниво, а когато нямах вече емоционалната нужда да живея в сайта, започнах да гледам към по-широки хоризонти.

Формирах добър екип – нали Ви казах, че нищо не разбирам от литература. Някъде в движение се научих и да се оправям с писателското Его… доколкото е възможно.

Основахме Фондация, започнахме да организираме конкурси, да издаваме книги…

16 години по-късно всичко вече е различно.

Фейсбук обезсмисли самопубликуването, затова затворихме тази част на сайта.

Заместихме я с постоянно конкурси… В момента текат два – „Стиховорение за В. Левски“ и „Всичко за майка ми“, традиционният „Ирелевант“ приключи преди няколко дни.

Издаваме много книги, като дръзкия опит за Алманаси се оказа много успешен – вече 8 година.

Остарях… добре де, пораснах, сайта и той остаря с мен. Това лято предвиждаме тотално пренаписване.

Детският ентусиазъм отстъпи на зряло премисляне. Аз научих много неща за книгоиздаването, управлението на големи групи автори, изобщо – множество неща, за които не си бях и помислял в началото, че ще трябва да знам, а още по-малко практикувам.

Следващите месеци ще стартираме няколко нови проекта и ще доразвием успешния „Мечта за книга“. Но за всичко това ще четете в официалните документа.

Това си е една лична колонка, как една луда идея прерасна в страст, която се превърна не само в работа, а в част от живота ми.

Предстоят едни луди, но интересни години. Всеки, който е гледал деца, знае че годините между 16 и 18 са много трудни.

Прочетена от 986

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Мъдри истории от стари времена
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси