Искам да греша, надявам се да греша все пак, но имам усещането, че през последните петнадесет години грамотността като цяло твърде много се влоши. А това все пак бяха годините на разцвета на интернет форумите и на все по-мощните компютри и по-бързите мрежи. Залезът на интернет форумите и растящата популярност на блоговете; опошляването на идеята за блогване (свободата на словото; опозиция на статуквото), комерсиализирането им и превръщането им в поредното средство на статуквото - както телевизията и пресата - просто естествен процес. Още по-мощните компютри и растящата популярност на социалните мрежи, с това и дигитализиране на населението, което освен да извършва парични преводи и да пазарува в нета, вече масово споделя, отхвърля, воюва в сферата на идеите. Уж чете по-малко, а както и да го пресметнем, излиза, че това е физически невъзможно, че не любознателност или любов към четенето, или пък разните му инициативи, ветрове и мъгли са го поощрили, а самата необходимост. Тенденцията на времето, техническите характеристики на това време, които изискват повече взиране в екрана, “смилане” на информация - все повече и повече.
За нещастие текстовете стават все по-къси, телеграфични. От една страна, това убива изяществото на изказа, лишава го от чувственост, обезличава го и обезсмисля по-голямата част от онова, което имаме да кажем, защото то е душевна, емоционална потребност, далеч от сухото съобщение. От друга, същата тази тенденция ни спасява от много езикови финтифлюшки и ни възпитава в рационално отношение към езика.
От една – профанизиране на словото, олекотяването му до най-ниското ниво на масовия интелект; от друга – ново възраждане, в което всеки е участник в един колосален литературен акт.
При всички случаи грамотността би трябвало да се е развила. И духовната криза, протичаща заради страничен ефект в четвъртвековната война за влияние над България е твърде слаб фактор, за да се отрази на по-интелигентния и по-умело използващ значимо по-богат речник среден индивид.
Но нека не забравяме, че технологията е само средство. За какво ще го използваме не решава то, решаваме ние.
Носталгичните приказки колко интелигентни и умни сме били в еди-кое-си-време са една сладникава и много лепкава заблуда. Липсвали ни са много неща, за да се развием дотолкова, доколкото е възможно сега.
Лошо е обаче, че сега има далеч повече и по-неграмотни издания.
Що се отнася до медиите, никога в тях не е работено толкова неграмотно. Отнася се най-вече до многобройните клонинги на разпространителите на фалшиви новини, следвани от националния ефир.
Неприятно ми е да го кажа, но положението е същото и в субтитрите на филмите. Непрофесионалните. Да, именно: какво очаквам аз. Хората са хвърлили труда си, за да могат да се гледат филми, при това безплатно, а аз мърморя. Ако толкова държа на качество, трябва да си платя.
В тези разсъждения има някакъв резон. И щом предпочитам да гледам с лошо качество филма, пред това да не го гледам, значи по-добре да благодаря на момчетата, осигурили ми удоволствието, пред това да недоволствам за грешките им.
Благодарен съм им. Много даже.
И все пак... инжИнер не се пише така, нито „незнам” така. И от един момент започва да става дразнещо, много дразнещо.
За любителите – новинари. Научете се да слагате интервал след пунктуационния знак, а не преди него, че е досадно. Към коментиращите материалите им отправям същия апел.
И ако добавя нещо, добавям го към всички. Включително към себе си. Технологията е добро средство за ограмотяване, но волята да го използваме е наша.
Прочетена от 627