Както знаете, провеждаме един сложен конкурс за довършване на романа „Сляпо плаване“ на Борис Априлов.
Конкурсът е сложен, не само защото не е правено нещо подобно досега, а и защото трябва да се запази стилистката на автора, трябва да се запази и духа на времето, през което е започнат романа. А то не е 2017-та.
Една от основните грешки на авторите беше, че те се опитваха да напишат някакъв свой роман на база началните страници на Борис Априлов.
Та за професионализма:
Първо – писането на роман, който не се развива в сегашно време изисква редица проучвания. Милен Русков разказва, че над две години се е занимавал с проучвания за „Чамкория“, преди да започне да пише.
Продължавам за конкурса. След първия етап журито, заедно с дъщерята на Борис Априлов изчете всички изпратени откъси и заделихме шестима автори, които бяха успели по стил да се доближат до стила на Борис Априлов.
Помолихме ги да напишат подробен синопсис на романа (в размер на няколко страници), за да се разбере дали идеята им отговаря и на това, което е замислил автора, както и на това което се е случвало през този времеви период.
Нещата не бяха лесни, признавам, аз лично не бих могъл да го направя, защото се изисква и подробно познаване на романите на Борис Априлов, така и на периода от време… Малко трудно, за хора, които не са били родени тогава.
Написахме някакви начални виждания как би трябвало да стават нещата, като им казахме да питат нас или дъщерята на автора, за всички въпроси, които не са им ясни.
Двама автори написаха приличен синопсис, въпреки че и към тях имахме забележки (все пак се стремим този роман да отговаря на много условия), но останалите автори бяха развили някакви собствени сценарии, неотговарящи нито на автор, нито на епохата.
Няколко дни заедно с Джина Василева отделихме време да напишем подробни и аргументирани отговори какво точно не отговаря в техните синопсиси и какво трябва да се направи. Все пак до крайния срок има още няколко месеца.
И тук стигаме до следващата част от професионализма.
Една от авторките, ми изпрати днес на лични във Фейса, повтарям на лични във Фейса следния текст:
„Здравейте , защо с с мен се получиха нещата нещо като на оскарите с филма ЛаЛаЛенд ?Защо трябваше да се гаврите така .като не Ви е бил харесало моето продължнеие ,на романа на Борис Априлов ,да не бяхте го вписвали в тройката с най /добри .Някоя амбициозна и самовлюбена опашка ли настъпих ?Или политически се разминахме ?“ (правописа е запазен).
Очаквах всякакъв отговор, очаквах подробни питания кое от сюжетната линия трябва да се промени и кое може да остане, а получих такава лична нападка…
Та пак за професионализма да поясня няколко неща:
И нещо последно и лично – работата с „хоби писатели“ (ако мога да използвам терминологията на Мастер шеф) за 15 години ми докара сериозен диабет и много проблеми. Не възнамерявам повече да се занимавам с подобни. Ако някой има желание сериозно да издава, да си поеме тежкия кръст на редактиране, промоции, срещи с хора и всички останали неща, които един нормален автор му се налага да прави, с удоволствие ще го подкрепим.
САМОПУБЛИКУВАНЕТО В БУКВИТЕ НЯМА ДА БЪДЕ ВЪЗСТАНОВЕНО В НИКАКЪВ ВАРИАНТ. Имаше времена, когато беше нужно, сега има достатъчно алтернативи. Затова не ме питайте в полунощ – „Ами аз какво да правя сега, къде да си публикувам стиховете?“. Мен лично, това изобщо не ме интересува!
Прочетена от 1106
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.