Разказвачи на книги


"Орисия" - Стефан Стефанов

Гергана Янкова | 2019-09-16


Не си спомням какво ме накара да си купя сборника разкази "Орисия" от Стефан Стефанов. Ясно е, че купувам книги на килограм, на метър, на кубик, докато запълня всяко свободно пространство у дома, и после гузно сядам да чета паралелно поне шест от тях, с абсолютно-винаги-нарушаваното обещание, че докато не ги изчета, няма да купя нови.  Спомням си, че за "Орисия" се чудих. Доста. Може би защото имаше купища положителни отзиви навсякъде, което винаги ме кара да подхождам подозрително. А и винаги подхождам подозрително към книгите с фолклорни елементи. Защото много, много ги обичам. И често попадам на такива, които тръбят какви неразбрани, недооценени, абсолютно героични величави юнаци сме. Или другите - които твърдят че сме мързеливи, недодялани, предателско-подли незаслужаващи нищо мерзавци. И двете твърдения ме вбесяват и затова с времето все по-рядко посягам към такъв тип литература. Но пък, последните два пъти ме запознаха с феноменалните "Кървави разкази" на Александър Чакъров и "На изток от запада" на Мирослав Пенков. Сигурно и затова все пак съм решила да опитам с "Орисия". И никак, никак не съжалявам.

Четейки първите разкази, си дадох сметка че те са минали границата на фантазното - във всеки имаше я самодива, я русалка, проклятия, магии и...мъдри дядовци, които пушат лула и виждат надълбоко в тъканта и на света, и на човеците. И макар това да не е моят тип сюжет, разказите са разкошни за четене заради наситеният, жив, образен език и разни, уж между другото вметнати детайли, като попът, кръстещ се и ръсещ светена вода с китката здравец, псувайки изпод брадата си, които ме карат да усетя книгата като моя. Като наша си. И които показват дълбоко разбиране на сложната ни иначе народопсихология.

И така безметежно стигнах до "Грамада" и "Слуга на слугите". Толкова различни като тематика и сюжетност, и още по-великолепни от предишните като език и дълбочина. И отново това така рядко срещано вникване в нашите си особености в разбиранията за морал, религия, чест, гордост, дълг. Без излишно сочене с пръст, насаждане на една или друга позиция или гледна точка, и същевременно прекрасно изграждане на герои и характери.

Четенето на "Орисия" ми беше удоволствие, наистина. Останалите книги на Стефан Стефанов определено влизат в списъка ми за четене. Да, онзи...безкрайният. Но и на тях ще им дойде редът. И то вероятно по-скоро, отколкото дори аз самата си мисля :)



2019-09-16 | Прочетена: 184