Гайтани вежди, снага топола

За книгите, читателите и купувачите

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Сред българските автори съществува една идеализирана представа, че техните купувачи са едни анонимни, имагинерни личности, които влизат в книжарницата, разглеждат сериозно рафта с български книги и си избират тяхната.

За една малка, професионално пишеща група, това е вярно. Но това са под 5% от българските автори. Останалите, особено ако все още не са си направили име и са с първа или втора книга, ще продават основно в приятелско-роднинския си кръг.

Или иначе казано – ако не Ви познават лично или по име от нета, вероятността някой да купи книгата Ви е много малка.

Причините за това са много и не са тема на тази статия. Най-общо могат да се обобщят до две – недостатъчен рекламен бюджет и недостатъчно добри художествени качества.
И двете имат една обща причина – само от писане в България не може да се живее и книгите се правят най-общо между другото.

Докато причините за недостатъчните художествени качества обикновено са следствие на нежеланието на автора да се вслушва в професионални съвети, за да не му се развали „рошавия стил", то недостатъчният рекламен бюджет може да се компенсира с усилена комуникация.

На първо място – намерете хора, които все още се интересуват от книги. Въпреки множеството приказки, че българинът не (ме) чете, над 30% от населението си купуват редовно ежемесечно книги. Вероятността да засечете такива в „Син сити" или „Найт флай" не е особено голяма. Колкото и странно да е, подобна е и вероятността да ги срещнете в библиотеките. Там ходят хора, които не могат или не искат да дават пари за книги. Най-вече - търсете хора, които се интересуват от жанра, в който пишете. Ако пишете фантастика или фентъзи е нормално да намерите купувачи на книги в специализираните фен клубове.
 

Къде можете да намерите хора, които купуват книги?

За последните 15 години в България с навлизането на Интернет се създадоха множество литературни сайтове и форуми, в които се публикува и обсъжда литература. А откакто Фейсбук придоби популярност и у нас, възникнаха стотици групи за литература с хиляди членове.

Естествено, не всички са еднакво сериозни. Разходете се по различните места, публикувайте свои произведения, вижте реакциите, заприказвайте се с хора – така след известно време ще намерите тези, с които си допадате. Не се мъчете да бъдете „one mаn show“ и да публикувате само на Вашата страница, пък който „разбира, тука се спира“. Това могат да си позволят само автори, които по един или друг начин са направили вече име.

След като намерите подходящите за Вас хора, направете втората стъпка – смесете се с тях.

Ходете на срещите на живо, които се организират. Може и да не е много често, важното е да Ви запомнят. Има много хора, които не пишат (по принцип или просто не са в творчески период), но ходят по такива срещи, интересуват се и купуват книги.

Не се смятайте за величие като оная авторка, която ми се накара веднъж по телефона – „Ама как така няма да ме пуснете да чета в радиото, то тогава за какво да идвам!". Този начин на мислене води само до там, че на Вашите представяния не идва никой.

Следващите стъпки вече са ясни: Когато се усетите готови да издадете книга, направете ѝ страница, поканете в нея приятелите, които сте събрали досега, зарибявайте ги ежедневно с откъси от книгата, докато се издаде, планирайте премиера и всичко необходимо.

Това, в общи линии, е валидно за всички видове книги. От наблюденията си установих, че дори големите издателства като „Сиела“ и „Жанет 45“ рядко заделят сериозен маркетингов бюджет за нови български автори, а само пускат книгите в книжарниците и какво сабя покаже...

А след първа, недобре реализирала се книга, малко издателства ще Ви обърнат сериозно внимание.

Прочетена от 1497

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси