Тази нощ сънувах дядовците си. Седяха на масата в селото на дядо ми по бащина линия и си пиеха виното, както обичаха. Заспориха - в началото се опитваха да скрият явното си раздразнение, но дълго не успяваха да го овладеят. Избухна луд скандал. Това не се е случвало, различни бяха, но се уважаваха. Общ език винаги намираха, макар че единият говореше с родопски диалект, а в българския на другия имаше много румънски думи. Не се виждаха често - живееха в два почти срещуположни края на България, но всяка среща за тях беше празник, започващ и завършващ с прегръдка, а между двете прегръдки - оживени разговори. В онази стая, на онази маса и с онази кана вино, както в съня ми.
И понеже внукът се чувства дете пред образите на дядовците си, уплаших се като дете. Събудих се, скоро и детето, и големият в мен се смееха. Смееха се през сълзи. Не помнех как се стигна до скандала, запомних само едно яростно хвърляно изречение между двамата: "Ти не разбираш от музика!"
Дядо ми по майчина линия е роден музикант. Разплакваше акордеона, търсеха го на всяка сватба, а успееха ли да го поканят на празнуването на нечий юбилей, си беше събитие, с което домакините се гордееха. На същия човек обаче са и изреченията: "Я изключете този телевизор! Ех, ама! Най-мразя разперили ми се диригенти - размахват се като птици!".
Другият ми дядо не беше музикант. Но независимо, че имаше един четвърти клас, знаеше историята на оперни изпълнители и композитори, всяка класическа пиеса, която пуснеха по радиоточката, беше с известен за него автор. Прост човек, но обичаше и имаше познание за класическа музика. Но както казах - не свиреше, не умееше. Тъй че един такъв скандал е бил твърде възможен. Единият щеше да крещи: "Научи се да свириш и тогава ми говори за музика!". Другият: "Научи нещо повече и за друга музика, освен родопската!", докато накрая и двамата се хванат за гушите с викове: "Ти не разбираш от музика!".
Още ми е смешно. Ще попитате какво му е смешното двама покойника да се карат.
Това с тях не се е случило. Но те илюстрират едно явление в интернет. По-ерудиран читател да каже на автор: "Вместо да пишеш тези криминалета, я прочети немските модернисти, френските екзистенциалисти, латиноамериканските магически реалисти и популярните постмодернисти". А авторът да отвърне: "Ти напиши нещо, па тогава ми говори за литература". Докато накрая двамата се хванат за гушите.
Е, такива неща на село може и да не се случват, но са типични в интернет.
И не селяни ги правят, а претендиращи за култура хора. Не изключвам и себе си.
Още ми е смешно. И тъжно.
Прочетена от 275