Тази история е истинска. Разказа ми я преди години мой много добър приятел. Заедно с него навремето следвахме богословие, което аз не завърших. Както той запали мен в непознатата и низвергната в тоталитарно време материя, така той бил запален от негов приятел, на когото се възхищавал с цялата си душа и сърце. Човекът бил мъдър, идеите и размишленията му - много интересни. Провокирали ума, карали приятеля ми да си задава въпроси и да открива отговори.
Връзката им обаче прекъснала и моят приятел с години нито чувал, нито виждал своя. Не знаел нищо за него, дори се тревожел, но най-вече му липсвало мъдрото им общуване. Искал просто да се видят, да се чуят, да поговорят за живота. Изпитвал истински духовен глад. И ще подчертая фразата "духовен глад", защото тя е ключова в цялата история, от години кара и мен самия да се запитвам за много неща.
В крайна сметка разбрал къде е дълго търсеният от него Човек - намирал се е в психиатрия. Странно било, защото ставало въпрос за изключително уравновесен и с ума си човек, кротък, владеещ се много добре и заразяващ със спокойствие хората около себе си. Чак невероятно изглеждало.
Напазарувал приятелят ми плодове, сладкиши и всичко, което се носи на болен човек. Но тежко му било, колебаел се дали да отиде. Боял се, че ще види своя кумир в печално положение. Замислил се дали самият той би искал негови приятели да го виждат, ако е изпаднал. Това съвсем го разубедило. Но онзи духовен глад го мъчел и все пак се престрашил.
Опасенията му не се оправдали. Духовният му учител изглеждал същият като преди, само малко като че ли отслабнал и по-мълчалив. Говорили си общи приказки, докато накрая приятелят ми не издържал и го попитал:
- Не мога да разбера какво търсиш в лудницата?
Отговорът бил съвсем кратък:
- А ти?!
Прочетена от 276