Има въпроси.
Ако в американски сайт зададеш въпрос, получаваш отговор.
Ако в еврейски сайт зададеш въпрос, получаваш отговор, а после ти задават въпрос.
Ако в български сайт зададеш въпрос, после дълго ти обясняват колко си прост.
Какво става ако в Буквите напишеш критически отзив?
А) Ти мойто момче, не се занимавай с мен, аз от пет години съм в Буквите, виж там нагледай младите поетеси
Б) какво сте се захванали с правописа ми, то това в душата е важно
В) виж сега, аз съм си го чел достатъчно, ама ти попрочети малко съвременна поезия, преди да се обаждаш.
Смисълът на този сайт е обратната връзка, която да се получава, да се виждат слабите места в едно произведение, да се отстраняват. Не знам за другите подобни сайтове, но този не е замислян нито като място за общуване и запознанства, нито като рекламна витрина.
И политиката на латинките - „Вие ми пишете така, защото ме мразите, ама едни хора ми казаха, че съм много добра..." определено не и е мястото тук.
Аз лично ще повярвам, че има смисъл от този сайт, когато видя изречения от типа - „Много благодаря за критиката. Ще се опитам да редактирам произведението. Моля помогнете ми как да напиша това".
Дотогава ще се чувствам виновен за чалгата и латинките.
Прочетена от 395
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.