Здравейте! Драго ми е да се представим на вазе моите читателе. Я съм Татяна Николова от Видин. Мое да ми викате Таня или Танче, ако се сретнеме некога или ми пишете у фейса. И у тия „Размисли от Северозападо” че ви говорим за некви неща кои ме вълнуват. А к’во ме вълнува, че разберете сАми. А що от Северозападо? Ми, оти я съм оттука. И у тия пръви писания сакам да ви се представим, за да знаете коя съм.
Та така. Да почнем с това, че съм родена ча у Русия. А к’во прайм тука, па оно и я не знам. Ама те, майка ми е решила да се измести при моа баща кой е от Подгоре (едно село на 50 километра от Видин). Малко съм седела на село, та съм чула ка говорат ората там, па и съм прифанала.
Работим у видинската библиотека. Пишем секи ден. Пишем мисли и поезиа. Я много обичам поезиата, оти она ме гали по душата. Некой път мое и да говорим повече за неа. Имам над 2000 стихотворения, ама вече не знам колко са. Отскоро пишем на диалект, оти ми липсва детството и кога съм говорИла „по селски”, ка му викат тука.
Имам една убава група у фейсбука, с много убави ора вътре. Они сичките обичат поезиа и обичат и мене. Поне я си мислим, че ме обичам, оти и я си ги обичам. Они са мои ора. И им пишем секи ден стихове. Ако сакате, мое и вие да дойдете у таа група - https://www.facebook.com/groups/660886121467317. У нея че намерите освен стихове, диалектни мисли, мисли на книжовен блъгарски език, па и некой разказ. Но тиа мисли са за душата и за секи кой търси душевни работи. Требва да ви кажем, че я многу мислим. Мислим за секви работи и че ви пишем понекога у моята рубрика.
Абе, май се отплеснах малко. А сакам за мене да думам. Епа, да кажем нещо и за моа дом. Я си имам мъж и едно дете – момче, Ивелин се казва. Ей, требва да знаете, че децата са убаво нещо. По некой път се оглеждате у тех като у огледало, па земете и видите и некои грешки къде сте правИли като малки. А за мъжете е друга тема. Само че кажем, че мъже има бол.
Засъга имам две висшита образования. Едното е блъгарски и руски език. Ама и двата ги не знам многу добре. Второто е библиотечно. Па нали съм у библиотека.
Па, ако сакате и нещо друго да знаете за мене, мое да ме намерите у фейсо и да ми пишете. Я отговарям на сички, кои ми пишат нещо различно от „Zdr. ko pr.”.
И това е от мен засъга. Скоро па че се поЯвим. Айде „С Богом” и с много либов за вазе.
Прочетена от 336
Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми.А аз просто повярвах, че мога да дам живот на мечтите си и се получи……