Гайтани вежди, снага топола

Не съвсем по Андерсен

Поредица: ""

Обичате ли приказки? Сигурна съм, че отговорът е Да. Както съм сигурна, че ги четете
и на децата си, а по-възрастните и на внуците си. Сигурна съм също, че след всяко прочитане на вече до болка познатите приказки на Андерсен, братя Грим, Сент-Екзюпери и т.н., откривате нещо ново. Нещо сякаш за първи път прочетено и осмислено. С мен винаги е така (И до днес преоткривам Малкия принц.) 
Но защо започвам с това. Защото днес, седмица след Нова година и две седмици след
Коледа се сблъсках (буквално) с Коледно дърво. Така вече наричат новогодишната Елха от детството ни. Да, наистина се сблъсках с нея. С една от многото. Многото украсявали до вчера домовете ни. Беше изхвърлена на боклука, а вятърът, може би опитвайки се да я повдигне отново права… я беше изместил върху платното на улицата . И аз почти връхлетях отгоре й. Слязох от колата, за да я отместя от пътя. Беше красиво голямо Коледно дърво (Елха), все още свежо и зелено. Току-що навалелия сняг беше покрил изпочупените вече клонки, на някои от които все още стояха парченца от скъсани лъскави гирлянди. И тя изглеждаше съвсем като тези от парка отсреща, но… в хоризонтално положение. Изведнъж ми замириса на елха, на току-що откъснати млади шишарки, на свежа борова гора. В главата ми нахлуха спомени предизвикани не от вида, а от мириса на истинска елха. И други спомени… на приказката на Андерсен - Елата. Ще спра до тук, за да вмъкна нещо.
Ще питам директно: естествена или изкуствена елха за Коледа. Да или Не?
Тази дилема разреших за себе си и семейството си преди много години. Може да ми е повлияла и приказката на Андерсен. Може да съм била поумняла. Или повлияна от защитниците на природата, животните, планетата и т.н., но е факт - от години имам изкуствена елха. Съвсем прилича на истинска. Окичена всяка година с различни по-нови, по-модерни, по-лъскави играчки и гирлянди, мигащи  и пеещи  лампички - енергоспестяващи и обезопасени, свещички с батерии, ароматни свещи миришещи на борова гора и току-що откъсната шишарка… Супер красива и пищна елха. Поставена до камината. Обезопасена камина, разбира се. Такава дето има много огън, ама ако се доближиш, не топли много, защото си регулирал температурата… и ако си без очила няма да разбереш, че цепениците приличат на пластмасови и… все не изгарят до край… ама иначе си горят… и ти става топло да ги гледаш… тръгнеш да си лягаш - щрак копчето и огънят угасва. Няма жар, няма пушек, няма пукот на изгарящо дърво. Няма въглен, с който да си изцапаш ръцете… няма. Има ги на вид. И на спомен ги има. Но… не докосват душата. Само сетивата. 
Та за това ми беше думата. За това направих тази вметка. 
Стоях пред изхвърлената елха, вдишвах от умиращия й аромат и в главата ми връхлитат спомени. Стягат ме в сърдечната област, после в гърлото и изцеждат няколко сълзи. Светкавичните спомени ме връщат в детството: Аз и татко отиваме за елха в гората. Аз избирам големи кичести и прави дръвчета, а татко избира винаги малките, криви с редки клонки елхички  и казва, че те нямат шанс да оцелеят, затова ще ги вземем да ги направим щастливи. И ги правехме. С гирлянди от пуканки, с увити в целофан орехи, със сушени парчета от ябълки, бонбони лукчета и … толкова. А печката бумти и до нея не можеш да се доближиш  - толкова горещо става понякога. 
Сама се зачудих откъде се взеха тия емоции. От мириса на смолата ли? Та нали моите
свещи в къщи миришат по същия начин. Жал ми стана за дървото ли? Да, жал ми е, наистина, затова никога не купувам отрязани дръвчета, защото съм плакала десетки пъти, четейки на децата за малката елхичка на Андерсен. Тогава?… Какво ме разчувства толкова? Коледния дух. От изхвърленото естествено коледно дърво. Дори в окаяно състояние и само за миг то ми даде толкова много любов, колкото всички модерни супер красиви декорации и ароматни свещи не успяват да направят. 
Винаги съм си мислила, че правя добро… за природата, за планетата, за хората. И все
още го мисля. Не бих отсякла дърво, за да бъда с Коледен дух  за няколко седмици по празниците. Но… това, което върна в душата ми истинския коледен дух… беше ароматът … живия аромат на Елхата.
Мисля, че отговорът на въпроса, който поставих  е по средата между Да и Не:
Естествена, но ЖИВА елха, в саксия, която после отново да бъде посадена в гората. 
А вие плачете ли на приказката на Андерсен "Елата"?

 

Прочетена от 186

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси