Гайтани вежди, снага топола

Следваме знаци, търсим смисъл, разсъждаваме върху съществуването си. Струва ни се неприемливо ролята ни на този свят да се изчерпва с повторението на добре познатата схема - раждане, обучение, продължаване на поколението, професионален път, смърт. Опитваме се да оставим следи – творчество, открития, добри дела… Бунтуваме се срещу вероятността да изчезнем незабелязано, да не липсваме на никого, да бъдем средностатистически. С вярата, енергията и нетърпението, присъщи на младостта, с цяло гърло крещим на света:

"Хей, виж ме, тук съм и съм жив!"

Годините обаче следват своя ход и ни правят по-мъдри и смирени. Някой ден се събуждаме и установяваме, че вече не страдаме от факта, че сме като всички. Напротив, благодарни сме, че навсякъде, където се обърнем, виждаме други като нас - човешки същества със сходни проблеми и въжделения. Отдъхваме си: добрият Господ не ни е захвърлил сами сред огромната Вселена. Изчезнала е нуждата да крещим с пълно гърло, иска ни се само да има на кого да прошепнем:

„Хей, виж ме, тук съм и те обичам!“

Нищо ново под слънцето, а? Вече нямаме съмнения, убедени сме, че животът е клише и следва дълговечна и непроменлива схема. На кого му пука обаче? Някои клишета са красиви.

 

Прочетена от 738

Биография
 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да влезе в сборника „9% лъчезарни сонети“. Два пъти проверявах дали не ме четеш от Сливен и пращах свои стихотворения за участие в литературния конкурс за учители на ПХГ "Дамян Дамянов". Явно те намерих там, защото през 2019 г. бях отличена с първо място в литературната надпревара, а през 2021 г. – с второ място. През 2020 г. за кратко загубих следите ти и, докато се страхувах, че съм се лишила от присъствието ти завинаги, пратих ти отчаяно послание в стихове чрез сборника „Речник на Страданието“ на Психологичен център „СОВА“. Сигурно ме чу, защото ми отговори, че още ме четеш - и в Стралджа, та дори и в София. Точно защото те има, станах носител на първа награда в Националния литературен конкурс “Станка Пенчева“ 2020 г. и бях отличена в Националния литературен конкурс “Бианка Габровска“ 2021 г. Не спирай да ме четеш, защото аз продължавам да ти пиша! Твоя, Многоликата
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси