Гайтани вежди, снага топола
От много години обяснявам, че българите купуват основно книги на хора, които познават - дали лично или са чували имената им от някъде.
Затова, ако искате да станете купуван автор първо си направете име. Милами Венето е добър пример. Стоичков и Бербатов - също.
И да не кажете - то преди не беше така, давам пример от преди век. "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" е единствената издадена приживе стихосбирка на Христо Ботев. Талантът му е известен и доказан, сега... но тогава не е било така. Хората са смятали Стамболов, за по-големия поетин! Най-вече защото не се е правел на Ентелектуалец като Ботев, ами е стоял с тях в кръчмата.
Затова Ботев правилно е преценил, че ако иска да продаде поне някоя бройка, не може да си позволи да издаде сам книгата си, хем печатницата е била лично негова.
От Стамболов, като поет, е останало само четиристишието:
"Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода
и човешки правдини".
Популяризирано най-вече заради споменаването му в "Записките" от Захари Стоянов.
Толкова за "добрата книга сама ще си намери читателя". Никога не е работело!!! Хората винаги ще предпочетат книгата на по-известния.
 

Прочетена от 592

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Романтика 2025
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси