Гайтани вежди, снага топола

Върховната вяра е вярата в себе си

Поредица: ""

Бих искала днес да обърна внимание на един въпрос, който все по-често чука на нашата врата да бъде забелязан. Въпрос, който в обърканото ни настояще, надянало хомота на безверието се опитва да оцелее под атаките на местните и световни „месии“ - това е въпросът за вярата. НЕ, не тази вяра спрягана в религията. Лично аз не разбирам от религия Аз съм от поколението, за което религията беше табу. Не само, че не се изучаваше в училище, (както сега вече е модерно…), но и ако случайно баба ти те заведе тайно на църква (да те кръсти например), биваш порицаван. Заради подобни волности и екстри те изключват от комсомола, партията, университета, уволняват те от работа и т.н. Може би много от вас си спомнят (или чели) за тия времена от края на миналия век. И до ден днешен не съм отваряла библия за добро или за зло…. Не знам - времето ще покаже. Празнувам именни дни, но да си призная не знам нищо за светците, чиито имена почитаме на тези дни.

Та затова не искам да пиша за вярата като църковно понятие. Между другото вярвам във висшия разум, сътворил света. Вярвам в мисията на всеки от нас да допринесе за облагородяването на този свят. Аз наричам този разум, тази сила - Светлина. Други го наричат Бог, Отец и т.н. според религиозната си идеология.

Това, за което искам да споделя сега е Вярата като черта на характера на човека, а не на вероизповедание. На характера на човека, на нацията, на народа. Има ли връзка вярата с победата? Вярата с успеха? Вярата с богатството във всеки му аспект? Да или не?

Аз мисля че Да. Ще започна с човека и ще разширя  малко повече.

Срещали сте се с много успешни и богати хора, нали? (Второто не е задължително, но е пожелателно за много от нас). Срещали сте се и с обратния тип хора - несигурни, отчаяни, "каръци", както им казват… Давали ли сте си сметка защо едните са успешни, а другите не, Нека оставим евентуалните материални предпоставки за успешния бизнес на едните и бедността на другите. Излъчването? Какво е излъчването на едните и другите? Е, ще кажете и аз да съм богат и аз ще сияя, а ако съм клошар, ще ругая съдбата си. Да, да, ама не, както казва Петко Бочаров. Обратното е вярното разсъждение. Първите са били сигурни в успеха на това, което искат … т.е. вярвали са  в себе си и са правили всичко, което вярата им е диктувала.  И са излъчвали тази вяра навън. Вторите - те не са вярвали, че могат да постигнат мечтите си, даже сигурно и мечти са нямали, а са се оставили на течението. Не са вярвали, че могат и са излъчвали апатия. Ето това искам да отбележа. Вярата. Вярата в себе си. Ако повярваш, че можеш да направиш това, което искаш със живота си - то тогава цялата ти енергия се насочва към това, което вярваш, че можеш да направиш. И тогава вече е лесно. Вярата ти те насочва към правилния път и правилните хора.

Не е ли това същата вяра, с която нашите предци са хванали Балкана, шиели са знамена,  вдигали са въстания, революции. Тръгвали са с голи гърди към смъртта. Да, там има и патриотизъм, и религия и висш морал. Но… без вътрешната собствената вяра, че можеш, можем … нищо нямаше да стане. Вместо по балканите и окървавените полета щяха да си седят в къщи до печката с наведена глава … без вяра… ако и с религия.

Не се ли дължат всички победи - лични или обществени, национални или световни, на вярата в нас самите? Вярата, че АЗ Мога. ТИ Можеш. ТОЙ ТЯ ТО Може.. НИЕ Можем. Ето тази вяра е най-важна. Нито църковната вяра, нито която и да е религия, могат да направят нещо по който й да е въпрос, ако вътре в теб няма Вярата, че Аз мога. А щом аз мога, и ти можеш. Ако не можеш - виж какво правя и ще повярваш, че и ти го можеш. 

Ето това е Вторият много важен въпрос. Примерът. Аз го правя. Не те карам да го правиш. Показвам ти не как ти да го направиш, а как аз съм го направил. И ти, ако искаш - повярвай ми, повярвай си. И както е казал Вазов в „ Пиянството на един народ“ от „Под игото“  - „и в няколко дена тайно и полека Народът порасте на няколко века". Защо? Защото всеки един е повярвал във възможността за победата, в това, което апостолите и комитетите са правили. Повярвали са, че и те могат. Те - „лудите“, както казва чорбаджи Марко, могат да извоюват свободата.. Тези прекрасни Вазови метафори „пиянството“ и „лудостта“ са всъщност Вярата и Смелостта – вярата на самия човек в себе си, в общото, в общочовешкото и смелостта да извърши промяната. Т.е. от микрокосмоса в макрокосмоса.

Нашият живот е нашата „инициация за величие“, а върховната вяра е вярата в себе си.

А ти вярваш ли си? Опияни се от вярата в себе си и имай лудостта да реализираш мечтата си!

А дано!

 

 

Прочетена от 236

Биография
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
През портите на времето
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси