"Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш."
С това изказване на Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима Волтѐр започва Просвещението. Сега вървим към Тъмните векове!
Всички се чудите защо са тези вълни на паника и масово изкупуване на тоалетна хартия, бензин, олио и каквото се сетите.
За това е виновна не само тъпотията на масите, а лисата на алтернативна информация. Последните няколко години, въпреки множеството канали по които може да дойде до вас информацията, тя беше орязване и филтрирана до там, че хората престанаха да вярват на официалната информация. Нещо повече – те са убедени, че ги лъжат.
Затова, когато Премиерът излезе по телевизията и каже, че има достатъчно олио и няма основание цените да поскъпват, хората си „навиват будилника“ да станат в шест и да чакат през магазина да отвори, защото си знаят, че явно олио няма да има.
Няма да говоря за грешния подход при решаване на кризисен Пиар, който има властта, това си е отделна тема. Но искам дебело да подчертая следното: Когато се представя само едната страна на фактите, то хората вярват на всичко останало, колкото и абсурдно и конспиративно да звучи. Всъщност в този случай вярват най-много.
Ако имаше наличие на различни информационни канали, възможност човек официално да получи информация от различни източници, паниката щеше да е по-малка, защото все някаква част от общото 80% стадо щеше да се замисли.
Когато такава липса, неформалните, да си кажем направо – нелегалните източници се приемат за меродавни и единствено истински. Няма как да се научи народа да мисли, ако му представяш една филтрирана информация, сдъвкани факти, така че да изглеждат така, както държавата иска.
Винаги се усеща разликата между реалността и това, което ни говорят по медиите. Затова никой не вярва на казаното там.
Ситуацията в момента силно ми напомня за „Голямата екскурзия“ и всички проблеми с турците, които имаше пролетта на 1989 година. Тогава се виждаше, че става нещо, турците в Шумен си стягаха багажа и си тръгваха, а по телевизията се говореха съвсем различни неща, най-общо че всичко е цветя и рози.
Не вярвах, че ще се върнат тези времена, особено след плурализма и свободата на словото, които имахме след Десети.
Но явно е, че на държавата и кукловодите не им трябва умни и мислещи хора, а едно стадо, което да командват. С тъга в очите гледам как умни хора, с които години наред съм водил разумни спорове, в един момент оцъклят очи и стават биологични магнетофони повтарящи пуснатите откъде ли не „опорки“.
Навремето Оруел е написал „1984“ като предупреждение. Сега тази книга (често си я препрочитам, заедно с „Животинската ферма“) стана учебник за методите, които се прилагат активно.
Не знам какво следва, иска ми се да имам малко оптимизъм, но вървим към времена, от които ме е страх. Защото вече съм ги живял!
“Абсолютна власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по свой избор”
Джордж Оруел 1984
Прочетена от 732
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.