Здравей, скъпи читателю!
Днес бих искала да поговорим за типовете личности. Замисляли ли сте се някога какъв тип личност сте - интроверт или екстроверт? А какъв е вашият кръг от приятели и познати?
Нека да разгънем малко понятията интроверт и екстроверт.
Интровертите са хора, фокусирани повече към себе си и техният вътрешен свят. Обичат тишината и спокойствието, избягват шумните компании и често лесно се съсредоточават в каквато и да било дейност. Не споделят лесно своя живот и интереси.
От друга страна - екстроверт е човек, чийто поглед е насочен навън - към хората, към общуването. Обича големите компании, активен е и обикновено не е съсредоточен в детайлите.
Винаги съм мислела за себе си, че съм екстроверт. Но напоследък съдбата ме среща с хора, които твърдят точно обратното. Да мисля за себе си като интроверт е нещо ново за мен. И все пак, дали може да се променим като тип личност през годините? Дали това, което сме преживели ни дава нов облик и ни променя толкова много? Или това дали сме интроверт или екстроверт ни е заложено и няма как да избягаме от себе си?
Независимо какъв тип личност сте е също много важно и какви хора ви обграждат. Замисляли ли сте се какъв тип са хората от най - близкото ви обкръжение? И с кои от тях се разбирате повече и общувате по - добре?
Между типовете личности - интроверт и екстроверт има цяла пропаст. Но независимо от това дали вниманието ни е насочено навътре или навън, може би най - добрият подход е уважението. Да, уважението. Да уважаваш света на другия такъв какъвто е. И да го приемеш без да се опитваш да го промениш и без да съдиш.
Може би тук се крие и разковничето в тези отношения, а и във всички отношения като цяло.
Послепис: А вие какъв тип личност сте?
Прочетена от 416
Здравейте и от мен! Казвам се Кристина и съм потомка на вълшебни хора.
Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен.
Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо. След време ме номинираха в литературен конкурс за проза "Ники Русиновски". Номинацията ми позволи участие в книга и моето произведение "Ябълки", попи в листовете на Алманах Романтика.
Когато взех книгата в ръцете си, вече знаех кое ме кара да бъда цяла.
Реших да представям моите вълшебни приказки пред читателите под псевдонима Валс Волокина. Псевдонимът не е случаен. Точно с този псевдоним се представяше моят дядо и се подписваше под неговите стихове - Валс Волокин. Това всъщност са имената на дядо ми написани в обратен ред. Мисля, че по този начин ще имам късмет и този псевдоним ще ми даде кураж да продължа да създавам своите вълшебни истории. И е още един начин да почета паметта на дядо ми и да му благодаря за подаръците, които ми е дал - любящото сърце и умението да пиша!
Благодаря Ви за вниманието!