Гайтани вежди, снага топола

Как избирам автори за издаване

Иван Богданов

Поредица: "Когато гръм удари"

Книгоиздаването е бизнес. Пари-стока-пари прим. Никое издателство не може да си позволи да издава книги на загубя. Няколкото представителни книжки, издадени по-скоро за фукане и реклама не се броят. Останалите трябва да носят доходи, позволяващи функционирането на издателството.

Затова подборът на автори е много важен,

На първо място - в България има ужасно много пишещи, но малко автори. Издирването им, мотивирането им и помагането им да пробият на пазара е основната работа на едно издателство.

Как се осъществява този процес можете да прочетете в новата ми книга, а сега няколко основни неща:

1. Възраст

Ако сте над 50 години и тепърва прописвате, не очаквайте някой да инвестира във вас. Налагането на името на един автор е дългогодишен процес, а самата технология на продажби на книги иска премиери, турнета, медийни участия. Докато се развие името (а и стила) той ще се пенсионира.

2. Медийна активност

Живеем във времето на социалните медии. Ако нямате развит профил с няколко хиляди приятели в някоя от социалните мрежи, няма да намерите финансиране. Даже няма нужда да обяснявам защо.

3. Упоритост

Тук умират най-много автори. Сладостта на писането няма нищо общо с продължителния труд, който трябва за оформяне, издаване и рекламиране на книгата.

Повечето автори застиват в едно положение, в което не са достатъчно добри, за да ги финансират, а нямат средства да се финансират сами. И НЕ ПРАВЯТ нищо да променят това. Жалванията в нета не се броят.

4. Лоялност

Тази точка съм я отписал. Лоялност сред българските автори няма, ти трябва да си горд, че те са позволили да ги издадеш. Малко автори оценяват какво е направил издателя за тях, те си мислят, че името им стига да направи опашки пред книжарниците.

5. Предишни книги

Ако сте издали една книжка, която не е имала особен успех, но сте понатрупали опит какво да правите - да, може да ви се даде шанс. Но ако имате издадени десет и не сте пробили, явно и следващата ще е пълен провал.

6.Токсични връзки.

Повечето автори ходят да се мазнят на всички издатели, белким някой ги хареса. В резултат на това, не ги харесва никой. Не можете да участвате активно в групи, където яростно плюят Буквите, а да имате нахалството да очаквате да ви финансирам.

7. Външност.

Сори, ама важно е. Красивите винаги успяват повече. А ако не знаете как да се направите красиви, явно и други неща няма да усвоите

8. Вербална комуникация.

Трябва да се научите да говорите спокойно пред хора - на живо, пред камера, пред медии. Това е първото, което преценявам. Ако можете да ме очаровате в един разговор, значи ще очаровате и останалите читатели. Издателят е първи читател.

10. Вяра в себе си.

Това е най-зле. Писателите са Ентелектуалци, които силно не си вярват. Това ми докарва диабет от нерви и никакви продажби.

Едно от първите неща, които уча авторите на Курса е реч за Нобеловата награда (всеки автор трябва да има такава готова реч).

11. И на последно място - книгоиздаването не е нещо, което можете да правите между другото. Това е работа, която изисква отдаденост.

Прочетена от 910

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Как да издадем книга
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси