Скъпи Донкихотовци на перото,
Четвъртък, малко преди края на битката с работната седмица е денят на „Домино“. А четвъртъкът, преди петък 13-ти, е най-подходящото време да се обърнем към това, което обичаме да правим – да пишем. Но и това си има своите улички с номер 13 и своите тайнства, своите черни котки и своите поличби, своите рицари и своите оръженосци. Та, за оръженосците ще ми е думата днес, за онези простички похвати, които ще изведат популяризирането на творбите ви на ново ниво. На трима верни помощници ще спра вниманието ви и се надявам те да ви бъдат полезни в неравната битка за място под слънцето.
Най-трудната задача пред един автор е да създаде съдържание, което е уникално, оригинално и носи нова информация/прозрение/мъдрост. Ще се опитам максимално кратко и опростено да обясня тяхната важност.
Оръженосец Първи – Уникалност
Защо да се стремим съдържанието ни да е уникално?
Уникалността предполага създаването на нещо, което не е съществувало преди това и едва ли ще го измисли някой втори път. Най-лесно това се постига в жанровете фентъзи (виж Дж. Р. Р. Толкин), фантастика (виж Айзък Азимов), приказки (виж Андерсен и братя Грим). По-трудно, но не и невъзможно е случването му в поезията (виж Пушкин – роман и приказки в рима). Защо ние да се стремим към уникалното? Защото то ни отваря нови хоризонти, познанства, аудитория. Прави ни различни, разпознаваеми и запомнящи се. Дава ни ниша, в която да се изградим като име, като стил и като първенци (дай Боже!).
Оръженосец Втори – Оригиналност
Какво ще рече текстовете ни да са оригинални?
Отличителност е другата дума, с която можем да заменим понятието оригиналност. И тъй като текстът има две страни - едната е посветена на структурата, а другата на идеята, оригиналност може да се търси и в двете направления. От една страна, как изглежда физически вашият текст, а в по-късен етап и вашата книга е важен въпрос (това доста често, за непросветените, той се заключва в оформлението на корицата, а детайлите вие може да прочетете в „Как да издадем книга“). Втората страна на оригиналността е свързана с написаното във вашия текст – оригиналност на изказа, оригиналност на сюжета, оригиналност на героите, оригиналност на идеологиите, оригиналност на речника на героите и т.н. Не е задължително да спазите и двете направления, но колкото по-отличителни са произведенията ви, толкова по-голям шанс имате да сте четен автор.
Оръженосец Трети – Информативност
Защо текстовете ни да носят информация?
Презумпцията е, че художествената литература е средство за забавление. Истината обаче е друга – ако един текст не носи никаква полза за читателя си той губи стойност и остава недочетен (ако е започнат), става забравен (ако е прочетен) и не носи позитиви за автора си. Приема се като изгубено време, а времето е кът за всички ни. Информацията, прозрението и/или мъдростта, положени във вашия текст ще провокират мисъл у читателите ви, ще провокират и желанието им отново да попаднат на ваше съдържание. Това създава позитивна оценка за вас. Създава и фенове, а феновете създават популярност.
И така, скъпи Донкихотовци на перото, следващите вятърни мелници ще раздробят въпроса за героите във вашите текстове, за функциите им и за разнообразието им.
Прочетена от 504
Когато
научих, че думите са магични цветя, все
по-често се спирах над тях. Кацвах
върху ухаещите им същности и се сдобивах
с вкусният им нектар. Думите се превърнаха
в моя храна и с тях оцелявах по житейските
пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно
здрави, реших да създавам свои светове
в една малка, китна градинка и така се
появиха първите ми творения. Бяха още
неукрепнали и плахи, по детски наивни,
по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех
се от все повече нектар, защото пораствах,
а никой не расте без храна. Градинката
ми трябваше да стане по-голяма и аз
поглъщах думички от обикновените срещи,
от умните разговори, от психологическите
познавачи, от литературните гурута.
Така магичната цветна градина стана
денонощно разцъфтяваща, даваща сила и
стимул. Грижех се за нея с любов и
постоянство - разкрасявах я, плевях я,
поливах я с нови торове. И понеже познавах
моите цветя и знаех как да ги подредя,
започнах да прелитам през чужди градини.
Полетите бяха различни: едни - бързи и
ясни, други - бавни, проницателни и
стилни. Винаги много внимавах, когато
отивах на гости някъде и пренареждах
цветята в градините на другите. Така и
трябваше – в чуждото се пипа леко,
ефирно, нежно, по подобие на собственика,
да не си личи, че някой чужд е подреждал
цветята му. В тези градини засаждах от
моите цветове, но си откъсвах и от
техните. Животът ми се превърна в приказка
за магични моменти и записани думи. И
още работя това – градинар в дворчетата,
в които съм повикана.
На
входа на моя свят съм се подписала като
Lepidopteria,
пеперудената повелителка на магичните
цветя и градините на думите, иначе, в
редакторските табелки на чуждите
градинки ме споменават като Хрисимира
Саръова.