Гайтани вежди, снага топола

Скъпи Донкихотовци на перото,

както ви обещах, миналата седмица днес ще говорим за ролята на Дулсинеите и как да ги намираме, когато мозъкът ни влезе в творческа пауза. Разбира се всеки от нас, пишещите, си има своя трик за това, но най-често се практикува следното: затваряме документа с думите „Днес не ми е ден!“ и започваме да вършим нещо друго - най-често ровим във фейса с идеята, че оттам някоя мъдра мисъл ще ни върне музата. Да, обаче Фейсбук си има своите правила за показване на съдържание (виж статията Как работи алгоритъмът на Фейсбук) и не е точното място за търсене на вдъхновение. Затова, реших че е най-удачно да поговорим за моментите, когато денят ни не е подходящ за писане.

Само по себе си това решение („Днес не ми е ден!“) отлага завършването на творбата. Затова е време да споменем, че Дулсинеите имат своите компаньонки, прислужници и изящни домове. Да надникнем!

Първа Дулсинея:

Вдъхновение от пространствената визуализация

Много трудно се създава достоверен образ на заобикалящото пространство с думи, особено днес, във времето на свърхвизуализациата и свръхинформацията. Това разбира се не е най-важната част от една творба, но е условие за съществуването на нишите герои. Освен това, параметрите на едно място и/или сграда могат породят много образи, много сюжети, да събудят желанието ни за създаване на творба.

Домът: Ако нещо не ни се струва наред в пространството на нашата творба и непрекъснато героите ни сноват нагоре-надолу без точни параметри, ако усещаме хаотичност в движенията им, то редно е да ги положим в определени условия – създаваме им декор.

Компаньонката: Ако съзнанието ни не е услужливо в този момент, може да потърсим картина или фотография на някакво място и/или сграда. В най-добрия случай, да отидем там - на мястото, което пасва на сюжета ни, да се свържем с енергията му, да запомним параметрите му и да го претворим в повествованието си.

Ако имаме вече избрана/позната локацията, напасваме сюжета според нейната география и създаваме героите. Разбира се, търсим оригиналност и уникалност, добавяме информация, извод или поверие и получаваме нов разказ. 

Прислужницата: добре е да обрисуваме мястото така, че читателят да се почувства там, да усети това, което усещаме и ние – обстановката, вятърът, ароматите, природата. Няколко примера: планината създава ехо, гората – не, тя го поглъща; къщата от камък е студена, къщата от тухла е нешумоизолираща; празната стая кънти при говор, мебелите поглъщат звука; огледалата са сакрални символи и т.н.

Втора Дулсинея:

Вдъхновяващата емоционалност

Най-силният подтик за писане са емоциите, които ни връхлитат. Но пък не винаги имаме такъв силен заряд от преживявания, който да доведе до писането на текст.

Домът: ако се чувстваме емоционално изцедени, нямаме ищах за писане и се чувстваме несигурни в текста си е време да си набавим положителни емоции. Да, положителни. Трябва да слезем едно-две стъпала надолу по пирамидата на Маслоу и да задоволим някоя по-нисша потребност, която ще рефлектира върху количествата на допамин в организма ни.

Компаньонката: Емоционалната интелигентност, наложена ни от обществените норми, ни забранява пълното разкриване, пълното споделяне на чувствата. Затова обаче ние имаме опцията да я вглъбим в образите, които създаваме. Те се явят самостоятелни наши гласове и могат спокойно да изразяват нашите чувства и позиции.

Прислужницата: сладко, газирано, пикантно, алкохол, комфорт – повишават нивата на допамин на  най-ниско ниво. За следващото ниво можем да разчитаме на разговора, срещата, разходката, секса, кафето. Още едно ниво нагоре в йерархията на положителната емоция са книгите, похвалите, достигане на ранг/цел, занимание с домашен любимец. Всеки сам може да прецени от какво се нуждае, за да достигне до необходимостта от изливане на чувствата. Нека обърнем внимание, че това са физически практики.

Трета Дулсинея:

Връщане в миналото

Историята е неизчерпаем източник на вдъхновение не само за сюжети с темпорални рамки, но и за образи, съдби, ситуации. Фолклорът (не само нашият) е набелязал толкова много причини за творчество. Там има за всеки по нещо – любов, труд, семейство, занаяти, религия, междуособици, войни, радости, приятелства… народният гении е  събирал и съхранил за нас толкова много сюжети, които дори съвременната литература не може да изразходи.

Домът: историческите персонажи и тези от фолклора са много интересни с това, че каквото и да се знае за тях (а, то е писано много) винаги могат да получат още един щрих. Почти не се говори за тях като за личности – обичали ли са и кого, имали ли са семейства и какви са били те и т.н. Но дори, на база на техните исторически персони, да се създаде чисто нов образ, той ще вдъхновява по различен начин. Да си зададем въпроса какво би правил хан Крум в днешна България? А каква би била Пагане (макар че е измислен образ) днес?

Компаньонката: Не е задължително ако образът на Гергана от „Изворът на белоногата“ ви харесва, да го ползвате само в рамката на възрожденската ни литература. Може да говорите за една нова Гергана, преродена днес, която носи невъобразима любов към водата и така печели състезание по плуване, въпреки да кажем някакъв неин недъг или за лудостта на един съвременен млад  Никола, който се влюбва в своята Гергана и, поради ревността си, добива знанията да вгради сянката й, за да я запази само за себе си.

Прислужницата: Магнетичните образи на жени от миналото са музи сами по себе си. Желязната воля на мъжете от миналото е вдъхновение. Задавайки си въпроси, свързани с тях, ние преоткриваме ниши, в които можем да бъдем оригинални и по своему уникални.

Четвърта Дулсинея:

Преразказ от името на герой от произведение

Това е една ученическа практика, която обаче ражда интересни гледни точки и вдъхновява. Измененият ъгъл на възприятие създава съвсем нова проекция върху произведението и съвсем нов, авторски текст.

Домът: текст върху текста е близко до епигонството, но не е, не е и плагиатство. Това е преразказ. Той няма да донесе слава и оригиналност на творбата ви, но със сигурност ще

Компаньонката: това е упражнение за начинаещи автори. Повествованието е в първо лице, единствено число, Аз-форма. Има за цел да осмисли възприятията на героя за случващото се в действието и реакциите му.

Прислужницата: Какво дава това на нас? Възможност да видим как се случва една история в светогледа на един герой. А и може да ни даде основание да разкажем нещо по различен начин и от това да стане един интересен и новаторски текст. Пример: ако разкажем историята на Принцесата и граховото зърно от гледна точка на граховото зърно, ще имаме една различна история, граничеща не с предразсъдъците на глезеното дете, а с идеята за подчиненото съществуване и безизходицата на обикновеното, одухотвореното,  безгласното.

Пета Дулсинея:

Спонтанно споделяне на моментното състояние

Чисто психологически човекът е социално същество и споделянето е неговия начин да проектира своята алюзия за света у някой друг. Всъщност това писане е търсене на комуникация, търсене на подкрепа или съмишленици, търсене на себеподобни. Обикновено то е само терапия, но често от него излизат интересни текстове.

Домът: Това все пак са текстове, които илюстрират много точно дадена ситуация и ясно изразяват вашата позиция по даден въпрос. Моментната емоция е силна и ясно заявена. Затова те са чудесен заместител на дневника.

Компаньонката: Когато повествованието ни е стигнало до момент на застой, винаги може да се върнем към тези текстове и да ги ползваме - цели или редактирани, според необходимостта (виж Сара и други любови).

Прислужницата: Да ги запазим! Не, че ще се изживяваме като Плюшкин, но все пак така си даваме възможността да се връщаме към тях. Те могат да ни подскажат интересна ситуация, която сме забравили, любопите факт, който можем да използваме, да ни напомнят за реален човек, който да стане основа на нов персонаж.

 

И така скъпи Донкихотовци на перото,

Искрено се надявам, че съм ви била полезна с моите мисли и художествени тактики. Следващата седмица ще говорим за вятърните мелници – най-любимите теми за писане и четене.

 

 

 

Прочетена от 596

Биография
Когато научих, че думите са магични цветя, все по-често се спирах над тях. Кацвах върху ухаещите им същности и се сдобивах с вкусният им нектар. Думите се превърнаха в моя храна и с тях оцелявах по житейските пътища. Щом крилете ми станаха достатъчно здрави, реших да създавам свои светове в една малка, китна градинка и така се появиха първите ми творения. Бяха още неукрепнали и плахи, по детски наивни, по момичешки нежни, но все пак мои. Нуждаех се от все повече нектар, защото пораствах, а никой не расте без храна. Градинката ми трябваше да стане по-голяма и аз поглъщах думички от обикновените срещи, от умните разговори, от психологическите познавачи, от литературните гурута. Така магичната цветна градина стана денонощно разцъфтяваща, даваща сила и стимул. Грижех се за нея с любов и постоянство - разкрасявах я, плевях я, поливах я с нови торове. И понеже познавах моите цветя и знаех как да ги подредя, започнах да прелитам през чужди градини. Полетите бяха различни: едни - бързи и ясни, други - бавни, проницателни и стилни. Винаги много внимавах, когато отивах на гости някъде и пренареждах цветята в градините на другите. Така и трябваше – в чуждото се пипа леко, ефирно, нежно, по подобие на собственика, да не си личи, че някой чужд е подреждал цветята му. В тези градини засаждах от моите цветове, но си откъсвах и от техните. Животът ми се превърна в приказка за магични моменти и записани думи. И още работя това – градинар в дворчетата, в които съм повикана. На входа на моя свят съм се подписала като Lepidopteria, пеперудената повелителка на магичните цветя и градините на думите, иначе, в редакторските табелки на чуждите градинки ме споменават като Хрисимира Саръова.
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Гайтани вежди, снага топола 2024
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси