Гайтани вежди, снага топола

Повечето автори нямат реална представа с каква конкуренция ще се сблъскат  при издаването на своята книга.
Всички си мислят, че тя книгата да излезе, веднага ще я вземат книжарниците и ще се продаде.
Истината е много различна
1. Всяка седмица в книжарницата влизат 100 нови книги. Вашата книга се състезава не само с други български книги! Тя се състезава и с всички преводни, повечето от които са доста качествени (все пак, за да ги избере издателството за превод и издаване, явно са показали търговски успех в родната си страна).
Нещо повече – книгата ви се състезава и с всичко, което се продава в книжарницата. Хората могат да влязат за книга за подарък, а да си тръгнат с тефтер, химикалка или нещо друго от големия асортимент. Както всъщност често се получава.
Ако продължавате да се надявате, че книгата ви ще стои някъде на щанда, читателят ще прерови всички книги, ще попрочете и ще вземе вашата… Ами престанете да се надявате. Повечето купувачи влизат в книжарницата с ясната представа коя книга на кой автор искат да купят. Това ще ви го обясни всеки книжар.
Затова се постарайте да направите рекламната кампания на вашата книга така, че читателите да влязат и да я потърсят.

2. Вие се състезавате не само с автори. Вие се състезавате за внимание с всички инфлуенсъри. Основните питания на Ентелектуалците – ама как така могат да четат (и купуват) книгите на Венета Райкова, а не моите имат много лесен отговор.
Венета Райкова може и да наближава 50-те, но изглежда пъти по-добре от доста по-млади от нея автори. Нещо повече – тя над 20 години си гради имидж по различни телевизии и е достатъчно известна. За разлика от повечето от вас, които не ви познават и съседите от входа. За конкуренция с по-младите инфлуенсъри изобщо не става дума!
Ако не овладеете поведението пред камера, поведение на сцена – и то не само да седите на стола и да си четете стихчетата… ами не очаквайте нищо.

3. Стигаме до основното – книгата се конкурира с хляба, млякото, другата храна, дрехите на децата, кабелната телевизия и… ами с всичко. Без книги може да се живее, не е като без хляб. Дайте си сметка, че хората отделя от парите си за ядене, за да купят книга. Никой няма бюджет – Аз ще заделям по 100 лева на месец за книги!
Основната част от книгите се купуват за развлечение. Читателят иска да получи завършен продукт, който ще го разпусне, отдалечи от натовареното ежедневие. Повярвайте – основните преводни книги са такива.
Не си и помисляйте за момент – „Той, пазарът ще ми казва на мен за какво да пиша! Ще си пиша за каквото искам!“
Да, това е ваш избор, но ако не се постараете да направите рекламна компания, която да привлече хората към написаното от вас, ще си я четете вие и тесния приятелско роднински кръг.

Изобщо – пробиването на нов автор изисква освен талант и постоянство, характер и ужасно много труд!

Прочетена от 225

Биография
Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“.Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор…А всъщност имам осем издадени книги.Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения.През 1999 г. направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много.През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша.Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета.През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“.Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги.През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга. Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми – „Самотен път“.С това излагациите не престанаха. През 2016 най-сетне издадох дълго чакания от всички роман – „Самотата спи на възглавницата ми“. Интересното за тоя роман е, че първо го продадох „на зелено“, а чак след това го написах.През 2018 г издадох и втория си роман "Самотата (не) спи на възглавницата ми"Надявам се да бъда от полза на всички с богатия опит, който имам като издател и донякъде като автор.  
Търсене
Буквите\Bukvite
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Десислава и други любови
Конкурси на Фондация "Буквите"
Литературни конкурси